европа и близката безкрайност

Не гледам много често филми. Особено напоследък. Главно защото нямам време, а и желанието не дрънка особено осезаемо в джобовете ми. Особено напоследък. След повечето филми, които гледам остава леко сбръчканото усещане в стомаха, като след слаба оценка в малките класове. Накратко казано съжалявам, че съм ги гледал. За радост малко по малко започвам да добивам опит. Опит как да си намирам изключения.

Три вечери – две изключение (половин + цяло + половин).

вторник – втората половина на Mulholland Drive. Линч. Трябва да го гледам още два-три пъти.

сряда – първата, втората и третата половини на Lola rennt. Много ми напомни на Живот x 3. Не само като замисъл – като усещане даже. Топеното сирене се топеше в устата ми. И аз искам някои моменти да ги преживея поне малко повече от веднъж. Глупаво желание, нали?

четвъртък – първата половина на Amores perros. Той пък малко на нищо не ми напомни. Обикновено не ми правят впечатление чуждите нещастия във филмите. Е този обаче успя да достави чувството не безпомощност до моя дом, до моята врата. С куриер. Успях да го отпратя, макар да беше от онзи досадните. Нали ги знаете?

Последните два филма са немски и испански.