Политически тест

Въпреки, че е създаден за американци, резултатите от политическия тест на OkCupid са интересни:

Къде съм

Слагам си бележка да го направя отново догодина. Интересно ми е как се отразява опита на идеализма.

Щастливият програмист и WordPress 2.8 @ WebTech/P2P

Миналата събота и неделя бях в Търново на една от най-приятните български конференции, ever — P2P/WebTech/BlogCamp. Дано по-често се срещат хора като Боги, които да ни събират на подобни мероприятия.

Освен размотаването с приятели и ослушването за интересни неща, на BlogCamp говорих за новия WordPress и какво ново около него. Със Стефан пък споделихме как успяваме да се радваме на програмирането.

Накратко:

WordPress 2.8 и отвъд

Тия дни ще се появи бета на WordPress 2.8. В него ще можете да инсталирате теми направо от админстративния панел и после да ги обновявате автоматично. Интерфейсът за поставяне на джаджи също ще е чисто нов. Поправените проблеми са близо тон.

Много интересни неща се случват в минимален радиус около проекта. На wordpress.tv, например, може да намерите стотици screencast-ове и записи от WordCamp конференции. Ще има скоро и субтитри.

BuddyPress е платформа за социални мрежи, която може да инсталирате на вашия сървър. Базирана на WordPress MU и 1.0 трябва да се появи другата седмица.

Най-якият инструмент за микро-управление на проекти пък е P2. Тема за WordPress, в която публикуването и тагването са убийствено лесни и виждате какво се случва „на живо“ – без да презареждате. Със сигурност ще пиша за нея пак.

Презентацията сигурно няма да е полезна без мен, но все пак:

Щастливият програмист

Аз и Стефан си избрахме не силно техническа тема. Рано в неделя сутрин (след изтощителното парти предната вечер) никой не беше настроен за числа, функции и код. Затова подходихме другояче.

„Прекарваме почти половината от будния си съзнателен живот в работа. По-добре ще е да прекараме това време добре.“ Колкото и проста да е сметката, това си остава слабо известен факт. Замислете се дали наистина ви харесва това, което правите.

Ако не сте чели The Pragmatic Programmer, не сте чували за github, нямате блог или не сте готови да се подпишете с две ръце под кода, който сте написали — давайте, сега му е времето.

Презентацията беше пълна с още идеи за това как и къде да се радвате на програмирането. Отново няма да е полезна без нашето бръщолевене, ама нейсе:

Моите книги, музика, филми

Не съм откривател на интересни книги. Имам приятели, които обаче са. Или по-вероятно те имат приятели, които са. Или още по-вероятно, имат приятели, които имат приятели…

Дори да открия нещо, рядко натрапвам вкуса си под формата на предложения. Главно поради чист мързел. Трябва да си спомня какво съм гледал, чел или слушал напоследък, да мисля дали е подходящо за съответния човек. Публичното споделяне ми е още по-трудно – отнема ми часове да синтезирам мнението си до приемливия обем от няколко изречения. За Дзифт и Светът е голям… се насилих, заради леко насилен патриотизъм.

Вместо да се тормозя с писане или мислене, просто ще ви пратя към три външни услуги, които ползвам за проследяване на събитията.

Музика

http://nikolay.bg/music води към профила ми в last.fm. Там може да видите последните слушани песни, любими (loved) и седемдесет и седем килограма статистика.

http://nikolay.bg/music/feed води към хранилка с любими песни, подредедени, обратно-хронологично, по време на влюбване.

Книги

http://nikolay.bg/books води към профила ми в Goodreads. Там може да видите кои книги чета и минимална и почти случайна извадка от тези, които съм чел. Ако се регистрирате, въвеждайте информация за българските издания на книгите. Моля!

http://nikolay.bg/books/feed пък води към хранилка с обновяванията на тема книги. Оценки, започнати, завършени.

Филми

http://nikolay.bg/movies води към списъка с оценени филми в IMDb. Системата за оценяване ми е манджа с грозде, така че не се вглеждайте в числата толкова. Заглавията, за сметка на това си заслужават, тъй като не гледам много филми.

http://nikolay.bg/movies/feed, напълно неочаквано, води към хранилка с горните филми.

Накрая

Навън е джунгла. Това е жалък опит за търсене на пътечка в нея.

Избрани песни от тазгодишния SXSW

За втора година Paul Ford описва в 6 думи и дава оценка на всяка свободно достъпна песен от музикалния фестивал при SXSW. Песните тази година са 1302, което означава само едно – няма да ги изслушам.

За радост, песните с най-високата оценка 5 са само 128, което означава много неща, но сред тях и, че мога да ги изслушам.

Свалянето на 27 песни на ръка не ми беше по вкуса, затова разделих адресите на mp3-ките на няколко списъка, според оценката им:

Какво да правим с тези списъци?

  • Ако ви се намира wget под ръка е лесно: wget -i 5
  • За хората без wget, но пък с curl: for i in `cat ../5`; do curl -O $i; done
  • Повечето download manager-и би трябвало да се справят. Ако не се справят, опитайте с html варианта на списъците, в който може да кажете download all.

Аз и The Morning News (и нещо много важно в края)

Има дребни открития, често добре прикрити, които бутват леко колата и животът ни, барабар с нас, отпрашва в съвсем различна посока. Запознах се наскоро с миловиден чичко, който толкова се впечатлил от перспективите пред един SEO специалист, че моментално се преквалифицирал на продавач-консултант в магазин за луксозни плувни артикули.

Аз не се преквалифицирах в нищо. Просто цъкнах на една връзка и се отвори един сайт. Бях първи курс, имах много свободно време и, както и сега, се изживявах като програмист. С компютрите си говорехме на един език, но някъде бях прочел, че програмистите трябвало да могат да пишат добре. Било то писма, било документация. Или просто, за да е сигурно, че умеят да се изразяват пред хора (и пред себе си) без да опират до точки и запеати, смешни ръкомахания или малката теорема на Ферма (голямата е тооолкова 9-и клас).

Но нека се върнем на сайта, който отворих в предния абзац. Не само заради възбуждащата черно-червена гама, The Morning News ми стана идеален пример за кадърно писане. Бих казал даже, че ме вдъхновяваше. Ако, разбира се, бях седнал да пиша каквото и да било (обвинявам учителката ми по литература!). Бих казал също и, че беше лека, но идеална смесица между публицистика и проза. Ако, разбира се, знаех какво значи публицистика. Накратко – харесваше ми.

Без да съм наясно какво чета, аз четях. Даже не ми пречеше, че сайтът се задвижва от Movable Type. Важното беше, че някой се забавляваше с думите. Което забавляваше мен. Което пък щеше да забавлява някого, който щеше да чете писмата ми след време. Вече съм забравил всички култови (някои даже малко повече от култови) есета от The Non-Expert. Забравил съм и колко нощи съм прекарал в разглеждане на снимки на мечки или на клавиатури на лаптопи, рисувани от деца. Всъщност съм забравил почти всичко, което съм прочел или видял в The Morning News. Запомних само едно.

Много важно е как го казваш. Каквото и там да имаш да казваш. Или да нямаш.