Categories
свят слушам

я, кавър

Днес май цял ден се занимавахме с мрежата. Стаята се на smeagol се е била наводнила. Оказа се, че няколко surecom-ки са работили даже под вода. Какво геройство!

Ето нещо, което разтърси някои музикални мои представи из основи. Списък на значими кавър версии от Wikipedia. Разтърсете и вашите. Сега!

Categories
свят

бат бойко – президент на исландия

Пред народния театър на едни бели паралелепипедчета са закачени снимки от Исландия. Авторите са двама фотографи, които според текстовете съпровождащи произведенията са се отдали на дейността „снимай природата на Исландия“. Снимките са невероятни. Нито глупавите текстове около тях (един и същ над всяка снимка на единия и друг над всяка на другия), нито липсата на преведени от английски заглавия на снимките (иначе някой бая се беше старал да ги има останалите текстове на двата езика), нито липсата на подобни изложби със снимки от България успяха да ми попречат да се изкефя максимално на експозицийката.

Докато аз си разглеждам исландски пейзажи, гейзери и ферми се оказа, че Земята се въртяла.

Буш почти е станал президент. Даже има 4 милиона гласа повече от миналите избори (ако приемем, че са гласували еднакъв брой хора, ъъъ… пардон – американци). Май нашите презокеански дружки си го харесват джордждаблю. Какво пък толкова? Всички знаем библейския принцип – ако ти ударят едната буза – подложи и другата. Доколкото помня Буш няма да има право на трети мандат, което е добре. Малко жители на „свободният свят“ имат трета буза!

В близките дни пък Бойко бил поискал доживотни присъди за малчуганите-убийци. Не ми беше симпатичен този човек, но поне изпитвах някакво елементарно уважение. Дано поне да е има достатъчно лични доводи за да каже подобно нещо. Защото не мисля, че причини като (не цитирам): „те родителите така искат“, „тогава все някой ще повярва в българското правосъдие“, „Ако бъдат пуснати на свобода, тези престъпници ще извършат същото престъпление, те са опасни за обществото“ са основателни. Боят изгражда, не разгражда. Затвора вероятно също… По въпроса намерих и статийка в Newsfactory.

Categories
разказвам

лепкави бележки

Хубаво е човек да остава в добри отношения с тези, с които се е разделил по една или друга причина. Другояче казано – беше ми приятно в петък вечер да се видя с бившите колеги от смак във Firenze (много приятно място между другото, да живеят морковите с лимон и мед).

Нощта мина на рожденния ден на Сия в Дружба. Имаше страшно много хора. Беше от купоните, на които осъзнаваш, че си си прекарал страшно добре чак като свършат.

Събота сутринта се върнах в Горна с убийствено ранен влак. Спах през цялото време. Майка ми ме мъкна по магазините. Чистих червеи в махалата. Накарах солидна група хора да ползват Firefox и Thunderbird. Спах 15 часа. Четох статията за спагетите в списанието на Mtel (в последните два броя намерих полезни неща, даже и интересни). Карах колело из Горна – уф, бях ги забравил тези баири.

Неделя сутринта намерих цаката на спането в янтрата – първа класа. Видях Петко пред народното събрание и той ме покани на bgsite награждаването. След работа отидох. Както би казал някой друг (англичанин вероятно): blindingly stupid. Поне се видях с останалата част от смак, които отсъстваха в петък.

Вчера ме боля глава.

Днес не ме боля глава.

Categories
сметачи

open

С малко закъснение исмам да си припомня това-онова за openfest. Ето малко откъслечни мисли и бележки:

Организацията беше учудващо добра. Очевидно известно количество хора са отделили доста време, пари и нерви. Респект.

С изключение на някои доста професионални лекции ми направи впечатление радикалността, с която хората от общността на „отворения софтуер“ гледат на своята кауза. Не понасям крайностите.
Някои хора имаха на лаптопите си анти-microsoft тапет. Други не позволиха на трети да използват Windows за презентацията си.

В Homesteading the Noosphere::The Varieties of Hacker Ideology Ерик Реймънд доста добре е описал нивата на ревност и анткомерсиалност, които се срещат в „отворения свят“.

*BSD конференцията беше нещо като провал. Малко лектори. Макар и интересни лекциите по свой си начин не няха особено увлекателни, въпреки старанието на изпълнителите (особено на Петър Пенчев).

Мероприятието беше полезно и интересно като цяло. От една страна малко факти и принципи, изказани на живо от някой друг радко са излишни. От друга общността се сплотява. Някои нейни части, членове се запознават едни с други.

Categories
разказвам слушам

7 песни

Събота вечер бях уморен. Пръст имаше и сбирката на мрежата и посещението на openfest, но не за тях искам да кажа нещо. Убийствено отдавна не бях ходил в Helloween. Минах оттам да видя Деница и сподвижниците и (я, какви трудни и неподходящи думички знам). Посрещнаха ме с Creep (Radiohead). По принцип не обичам да правя класации на нещата, които обичам. Нямам любим филм, актьор, нямам любима книга, кола, марка паста за зъби, даже нямам любима актриса или модел. Въпреки това Creep ми се очертвава като любима песен, независимо, че макар много да опитвам не мога да се отъждетсвя с главния герой (но работя по въпроса). Until it sleeps. Down with the sickness. Always. Sad but true. Истина. Heart of steel.

Имаше по едно радио, едно предаване. Любими песни за любими хора. Всички от втората категория да се чувстват поздравени.