Categories
разказвам свят

наоколо растат ангели

Вчера сутринта осъмнах на място с телевизор и кабелна телевизия. Серията беше за мъж, осъден на доживотен затвор и жена, неосъдена на никакъв затвор, които се ожениха. Денят беше много хубав и завърши с едно странно гостуване. От два-три дни не съм се прибирал в стаята. Може би тази вечер ще успея.

Иначе последните дни бяха белязани от OpenFest. Няма да хабя чуждия трафик за да се опитвам, вярвам неособено успешно, да обясня колко хубаво е било и колко много много се радвам, че се случи и че бях толкова близо до самото строене, работа и спорадично поправяне на случващата машина!

Днес успях и да реализирам една, съвсем спонтанно споходила ме по време на много приятна вечеря идея да си взема една седмица отпуска. Не знам какво точно ще правя. Е, ще навестя OpenFest Търново тази събота и неделя. Ще си постоя ден-два вкъщи. Ще се пошляя. Сигурно ще спя. Или по-вероятно няма. Може би ще се разходя нанякъде. Или пък ще се разходя наникъде и ще мързелувам.

Yvonne: Will I see you tonight?
Rick: I never make plans that far ahead.

Categories
разказвам

листата

Онази вечер беше много топло. Ходихме на концерт на „Балканджи“. Беше много, много хубав, макар да чух твърде малко от него. После играхме фризби в парка. Да, знам, че понякога убивам духа на играта, ама ми се тичка.

Не се люлях. Седях горе на пързалката и ми беше топло. Не съм се люлял от средата на август. Предпоследният път, когато опитах, с Лина един чичко полицай учтиво ни изгони от уредите за люлеене. Седмица след това ми беше последния път.

Играх си с опадалите листа, докато чаках фризбито да стигне до .мен По-приятно беше отколкото да не си играя с тях. Да ме извиняват Bayer, Guibas и Sedgewick, ама не са прави:

Every leaf (NIL) is black.

Онези в понеделник вечер бяха в неописуемо топли пастелни цветове.

Categories
аз

тъга

Седя си на топло и слушам няколкото диска с музика от Ally McBeal. Филмчето ми липсва. Не са много нещата, които могат да ме откъснат от ежеднвените проблеми и да ме накарат да почувствам онази неопределена тъга, към която съм така пристрастен. Онази спокойна тъга, която ме кара да завхърля есетата на Пол Греъм и да прочета отново главата, която наместо да завърши с „О, Заю, щастлив съм да те видя!“ завършва с „О, Тигре, щастлив съм да те видя!“. Онази, която ме кара съм още буден след уморителната седмица. Онази, която ме изпълва дотолкова, че се превръща в една радостна тъга.

Categories
разказвам

hbngy

hbngy – това беше низът оставен снощи върху конзолата от отпусналата се върху клавиатурата ми глава.

Categories
свят

бла

Росен вчера ми прати една много приятна статия (на някои от нещата вътре бих се противил сериозно, но е по-важна идеята). Добавих си я във вкусната сметка и се сетих, че бях забравил да си сложа някакви ежеденвени препратки из блога нейде. Последните няколко вкусни препратки се намират вдясно, където пише вързанки. Май трябва да ги кача по-нагоре, но точно сега никак не ми се занимава. Ако на някой му е по-удобно да си ги взима от RSS емисията – няма проблеми. Липсва му хубав месечен архив (мдам – ползвал съм чужди такива архиви, така че не е излишен), но малко трябва някой път да се поровя из API-тата на вкусните типове.

Така и така тия дни успявам да прочета нещо – поредният brain chocolate от The Non-Expert на The Morning News.