листата

Онази вечер беше много топло. Ходихме на концерт на „Балканджи“. Беше много, много хубав, макар да чух твърде малко от него. После играхме фризби в парка. Да, знам, че понякога убивам духа на играта, ама ми се тичка.

Не се люлях. Седях горе на пързалката и ми беше топло. Не съм се люлял от средата на август. Предпоследният път, когато опитах, с Лина един чичко полицай учтиво ни изгони от уредите за люлеене. Седмица след това ми беше последния път.

Играх си с опадалите листа, докато чаках фризбито да стигне до .мен По-приятно беше отколкото да не си играя с тях. Да ме извиняват Bayer, Guibas и Sedgewick, ама не са прави:

Every leaf (NIL) is black.

Онези в понеделник вечер бяха в неописуемо топли пастелни цветове.

тъга

Седя си на топло и слушам няколкото диска с музика от Ally McBeal. Филмчето ми липсва. Не са много нещата, които могат да ме откъснат от ежеднвените проблеми и да ме накарат да почувствам онази неопределена тъга, към която съм така пристрастен. Онази спокойна тъга, която ме кара да завхърля есетата на Пол Греъм и да прочета отново главата, която наместо да завърши с „О, Заю, щастлив съм да те видя!“ завършва с „О, Тигре, щастлив съм да те видя!“. Онази, която ме кара съм още буден след уморителната седмица. Онази, която ме изпълва дотолкова, че се превръща в една радостна тъга.

hbngy

hbngy – това беше низът оставен снощи върху конзолата от отпусналата се върху клавиатурата ми глава.

бла

Росен вчера ми прати една много приятна статия (на някои от нещата вътре бих се противил сериозно, но е по-важна идеята). Добавих си я във вкусната сметка и се сетих, че бях забравил да си сложа някакви ежеденвени препратки из блога нейде. Последните няколко вкусни препратки се намират вдясно, където пише вързанки. Май трябва да ги кача по-нагоре, но точно сега никак не ми се занимава. Ако на някой му е по-удобно да си ги взима от RSS емисията – няма проблеми. Липсва му хубав месечен архив (мдам – ползвал съм чужди такива архиви, така че не е излишен), но малко трябва някой път да се поровя из API-тата на вкусните типове.

Така и така тия дни успявам да прочета нещо – поредният brain chocolate от The Non-Expert на The Morning News.

бялата черна дъска

Някои хора не правят пакости. Глупости правят, свят да ти се завие, но простотии малко.
Сещам се за петима такива, които точно след бала си решиха да променят статуквото. Беше весело :)