пюре

„пюре“ да си призная идва от английски:


2. Free from adulterants or impurities: pure chocolate.

4. Free of foreign elements.

Всъщност става дума за едно конкретно Пюре. Нещо уж като фотоблог, но не съвсем.

В момента има само няколко много стари снимки – на почти година, RSS хранилка, не особено използваем дизайн и много любов от моя страна.

Мотото на пюрето говори много за това какво ще има там – truly аматьорски, но пък за сметка на това необработени и нефокусирани фотки.

проблем - решение

Имах проблем. Повсеместното ми ядене на толумбички бе застрашено от глуповатото ми чувство за бягство от прасешкото. Ако се опитам да ги ям по път се омазвам страшно. Омазвам и клавиатурите наоколо. Кофти тръпка. Сигурно никой от вас не ме е виждал да се мотая с тулумбички наоколо.

Накратко да резюмирам – имах проблем. Вече го нямам. На Шишман намерих място, от което мога да си купя реШение. Опърничавият бе укротен. В шоколадова обвивка. Така сокът не се жертва, просто стои там, където му е мястото – далеч от хорските очи и блози до хорските, в частност моята, усти.

Аз щастлив.

wordpress 2.0 RC1

Хъм, малко прибързано според мен, но вече WordPress 2 си има кандидат-нова версия. Ако ви се тества можете да си я свалите. „Аз, света и сметачите“ вече работи с тази версия и то преминаването мина съмнително безболезено. Обновяването мина така:

  • Запазване на старата версия – база от данни и файлове;
  • Checkout на последната версия от svn;
  • Копиране на старата ми тема на новото място;
  • Копиране на старите разширения на новото място;
  • Пускане на wp-admin/upgrade.php за да си оправи структурата на базата от данни (хъм, данни не се губят обаче. тъпо);
  • Активиране на темата и разширенията (пак безпроблемно – вече много съмнително);
  • Заслужена награда – бисквитка!

случки без поуки и поуки без случки

  1. Средите във Маската са хубави. Честно казано Балканджи предпочитам да слушам във Фенс, но музиката преди, между и след тях ми действа-действа. Тази сряда успях да си тръгна рано.
  2. Истинските хора заслужават да им се случват истински неща и в моментите около тяхното случване щастието, изписано на лицата им ме кара да се усмихвам широко и да ми става топло и хубаво. Благодаря!
  3. Дартсът е успокояващо, увлекателно, занимателно и великолепно занимание. Очаквайте скоро още бибип-бибип по темата.
  4. Никак, ама никак не обичам да ме търсят за глупости в 2 и много през нощта и то точно когато започва Fear of the Dark из Маската. Ама аз съм лупав, че отговарям.
  5. OpenFest Търново. Малко хора имаше, но беше весело. Запознах се с весели хора, даже поради липса на други желаещи си говорихме „За софтуера и свободата“ (впрочем, никъде не пише, че презентацията на Йовко, от която си откраднах за моята (оправадание: писах я вечерта преди втория ден и дори малкото ми въображение пиеше бира със сламка…) е свободна, но ако се наложи ще се видим в съда ;) ).
  6. Хай сега малко по-дълга историйка. В понеделник малко преди обяд се връщах от КАТ в Търново, подскачах си, радвах се на чистите улици, събраните листа, разпилените листа и слънцето наоколо когато мярнах една сладкарница Неделя. Качих се на втория етаж, опънах си краката на стола и си продължих да се радвам на блестящото в очите ми, пак онова слънце. 28 градуса беше при мен. Пускащият музиката бе избрал три от първите пет песни на пребиваването ми там да са „Сбогом“ на „Сигнал“. Въпреки, че не съм добър психолог и/или утепшител може би трябваше да се опитам да си поговоря с този човек. Продължиха с още българска музика и после радио „Едно“. Аз се печах по OpenFest-ка тениска, четях си книжка и си сърбах разтопилите се шейк и шоколад на сахера. Лекичко ми беше. Още повече ми олекна след посещението на чистичката им тоалетна (буквално ми доолекна) и след веселите шегички с готината сервитьорка (преносно ми по доолекна). И както ми беше олекнало успях да обиколя магазините за 40 минути и да си накупя каквито дрехи ми трябваха. Рекорд. Личен. Хвърлих майка ми в тъч. Обикновено тази операция ми отнема от седмица през няколко месеца до година. 40 минути. Въх! Животът е хубав понякога, нали?
  7. Всички тези глупави писания достигнаха до вас благодарение на Душ 2.0. Няма кой друг да размекне така вашият мозък, да подтисне мисловните процеси и най-важното и най-хубавото – да ви накара да смятате кирта под ноктите си за оптическа измама породена от матрицата заобикаляща извъндушния свят (тоз извън душа за неразбралите от първия път като мен).

наоколо растат ангели

Вчера сутринта осъмнах на място с телевизор и кабелна телевизия. Серията беше за мъж, осъден на доживотен затвор и жена, неосъдена на никакъв затвор, които се ожениха. Денят беше много хубав и завърши с едно странно гостуване. От два-три дни не съм се прибирал в стаята. Може би тази вечер ще успея.

Иначе последните дни бяха белязани от OpenFest. Няма да хабя чуждия трафик за да се опитвам, вярвам неособено успешно, да обясня колко хубаво е било и колко много много се радвам, че се случи и че бях толкова близо до самото строене, работа и спорадично поправяне на случващата машина!

Днес успях и да реализирам една, съвсем спонтанно споходила ме по време на много приятна вечеря идея да си взема една седмица отпуска. Не знам какво точно ще правя. Е, ще навестя OpenFest Търново тази събота и неделя. Ще си постоя ден-два вкъщи. Ще се пошляя. Сигурно ще спя. Или по-вероятно няма. Може би ще се разходя нанякъде. Или пък ще се разходя наникъде и ще мързелувам.

Yvonne: Will I see you tonight?
Rick: I never make plans that far ahead.