Обичам вицовете за блондинки. Сигурно защото повечето са приложими и за програмисти ;)
Ей този, обаче ме кара да седя сума ти и време пред монитора и почти само да гледам…
Обичам вицовете за блондинки. Сигурно защото повечето са приложими и за програмисти ;)
Ей този, обаче ме кара да седя сума ти и време пред монитора и почти само да гледам…
Вчера Дени ме води на кино.
Срещу стената
Трудно ми е да кажа каквото и да било за филма. Обикновено в такива случаи ползвам цитати. За „Срещу стената“ не съм в състояние. Там ценното бяха погледите. Гледайте го!
Понеделник (2-ри януари), 20:45, Euro Cinema. програмата.
Ще се видим там.
Благодаря ви, че бяхте там!
Погледът ми надалеч достига
Искаш ли да дойдеш с мен до там
Преди време си правих глуповат нещо-като-социален ескперимент. Разхождах се по улиците на София и се опитвах да гледам хората в очите. Повечето, не повече от секунда след като осъзнаеха какво се случва, извръщаха поглед и бягаха от моя. С един от неповечето още сме приятели.
Предпочитам поглед пред думи. Причините са си мои. Трудно чета между редовете. Лесно поставям разни бонбони и пирони межу редовете. Често ми казват, че ме разбират. Срам ме е да ги помоля да ми обяснят какво разбират. Често не разбират. Аз също.
Подбни неща ми се случиха днес… Случвали са ми се много пъти преди това.
Погледът трудно лъже.
Има нещо фундаментално искрено в дискретната математика. А на подобни неща трябва да се обръща внимание:
The fundamental things apply
As time goes by
Това ще ми е нещо като рубрика, в която ще ви запознавам с дребнички моменти от взаимното съществуване на живота и дискретната математика. Тъй като сега нямам никак време ще загатна за първото псевдо-размишление само:
„Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…“
Джон Стайнбек
Глупости. Изходът на животът е чисто и просто една двоична функция – има два изхода – умираме щастливи, умираме нещастни. Ако Стайнбек беше прав щеше да… (това някой друг път и между другото приемам коментари и предложения, но лично, а не като коментар).
Вкъщи нямам интернет. А обичам да пиша нощем. Рядко ми се ходи в клуб. Не вярвам скоро да пиша много. Е, кратките неща не мога да си/ви ги спестя.
Никога не казвай да,
когато чувствата ги няма в теб
когато ровиш свойта самота
пак се луташ за кой ли път
уморен от своя бяг
продължаваш се на там
вътре някъде дълбоко в тебе.
И винаги оставаш сам.