What the…
Целите на по-долното дълго писание са главно 2:
- да прекратя по възможно за мен най-грандиозен начин дългото ми неписане
- да споделя едно прекрасно пътуване, едно от тези, които не му се случват често на човек, пък камо ли на мен
- да се сещам за горното пътуване във вечерите, в които си чета старите писания
- да запълня с пуканки устите на всички неверници, обвиняващи ме, че съм си бил, видите ли, зарязал този, хъмм…. блог
The revelation
Zeroth revelation
Цялата история по своята същност сега ми е доста затъмнена. Добре, че си донесохме няколко гигабайта снимки, които да ми припомнят някои ненужни подробности и да се опитват да скрият истинските усещания, които обаче аз помня.
Нека не губя ценното ти време – става дума за разходка до съседна нам Турция с цел съзерцаване на слънчевото затъмнение. Спътници: Виша, една нейна приятелка и още два автобуса без трима души (главно варненски астрономи).
Day Zero
Прескачам скучното и непоспаливо среднощно пътуване с влак от София за Варна.
Не знам дали варненската обсерватория винаги е имала толкова разговорливи пазачи, от които можеш да научиш много за живота, най-вече за любовта като неразделна част от него, но точно в момента, в който ние се озовахме в обсерваторията, пазачът бе точно такъв.
Във времето оставащо до отпътуването за Турция се пошляхме около морето и си намерихме (Виша де) лебеди за снимане. Ето я в акция:
Day One
Събуден бях току пред вратите на Троя.
Да си призная бях леко разочарован от това твърде историческо място. Нищо интересно там, освен прекрасния зелен цвят и смешния дървен кон. Трева, делвички и амфитеатри.
Последва дългичко пътуване из също толкова прекрасно-зелената крайбрежна Турция та чак до Кушадасъ. Иначе пълния с туристи курорт на орлите беше празен, мирен и спокоен. Идеално време за разходки и снимане на залези. По време на второто мероприятие аз блажено си хапвах на шведската маса, докато Виша се е потила навън. Е, за отплата на труда, аз най-нагло ще ѝ открадна снимките (втората и третата са нейни, затова пък много хубави).
Ако сте забравили, нека ви напомня – на нашето мило черноморие не можете да видите истински залез. Колкото и нощи да стоите будни, колкото и да се напиете! Не можете. Точка. Купонът може да е на изток от рая, ама залезът е отпрашил надругаде.
Day Two
Ден за шматкане помежду забележителности. Пътуването към тях беше спектакълно. Сега е момента да спомена един човек. Най-готиният първокурсник физик-задочник. Вальо.
Вие сте мрачни? Изпитвате досада, примесена с умора от живота, студени вълни. Наблюдават се набръчквания по вашето чело и неразтегляне на устните ви. Симптомите сочат само едно: имате нужда от Вальо. Специално за нас – версия с китара – за π пъти повече настроение и веселие.
Искахме – неискахме, стигнахме до Ефес. Древен град, лъхащ на история и бъкан от туристи. Аман от туристи :) Добре, че си намерихме отбивка от главните туристически артерии, в която да си починем и поснимаме на спокойствие:
„О, комши!“ – така възкликваха турските сувенирни търговци, щом узнаеха произхода ни. С това автоматично цената падаше и пазарлъка ставаше още по-безсмислен и следователно по-интересен и напрегнат. Ние да не сме ти онези шваби дето като им кажеш десет евро и плащат и се радват. Две джиджавки за три евро. Точка. Пазарлъкът ще спаси света. Ако любовта случайно не успее, разбира се. Как можа да си го помислиш?!
Следваща спирка – Памук Кале – величествен и красив естествено тебеширено-варовиков природен феномен. След всичките епитети нека покажем:
Памук кале беше идеално място да си измием краката, да се посмеем, почти да се изгубим и да поиграем фризби (накъде без него!). Красота и изящество.
Много, ама много внимавайте с простите числа на Ферма. Защо ли? Защото 5 е такова, а вечерта след „забележителния“ маратон трябваше да спим за смешни пари в 5-звезден хотел. След кратко пътегубене бяхме там след 22. И тук започна веселото. Няма да навлизам в подробности, но последваха 4 часа караници заради неуредени стаи, нямане къде да спят семейства с малки врещящи деца и най-вече заради тоталното нежелание за компромис на повечето страни. Заплахи се сипеха на почти десетки езици. Най-весело беше, когато започнаха към 2 да будят вече спящите, за да ги питат дали в тяхната стая са настанени по-малко на брой хора, отколкото тя събира. В крайна сметка всички изпоналягаха някъде. Даже успяхме и да вечеряме. Смешни пари – смешен хотел.
Винаги точно така съм си представял нощта преди важно събитие като слънчевото затъмнение.
А day to remember
Нашите проблеми не попречиха на затъмнението да си свърши работата. Как да кажа… такава гледка те кара да се чувстваш част от нещо голямо. По-голямо отколкото разумът ти може да проумее и той тихичко и кротко се самоизключва. Оставя те във владение на възможно най-нерационалния господар в този момент – сетивата ти. Сетивата никога не изпускат контрола – още с първото отхапване от слънцето сърцето ти притихва. Сянката се намества по-удобно и още едно огнено петно изгасва. Болезнено красиво е, но няма смисъл от снимки – те само заблуждават. Мракът настъпва, слънцето отстъпва. Борбата на еуфорията и дискомофрта е по-силна теб. Суматоха. Могъщият огнен дракон изнемогва, очите на целия свят са се вперили в очакване на разгрома му. Игривите последни пламъчета не оставят съмнение за изхода на двубоя, когато…
Искрица надежда се прокрадва изпод наметалото на мрака, ритъмът на сърцето надбягва стотици коне в напредварата си с отчаянието, всяка капка от кръвта ти търси в себе си последните лъчи и…
От всички страни политат ангели, носещи божествените звуци на светлината. Ударите на сърцето утихват, очите се отпускат. Мракът тича заднешком, краката му се спъват в широкия плащ и го късат, светлината струи от всички страни, блаженото спокойствие отново завладява света, сетивата се отдават на заслужен отдих и в суматохата на наздравиците връщат владението на разума. Той хваща здраво юздите, събира спомените от последните няколко часа, слага им малко, разбираемо само за него си, етикетче и нежно, но стремително продължава напред…
Сетива? Разум? Превзети слова и измислени картини? Сигурно нямаш време да се занимаваш с нерационалните ми глупости. Специално за теб – истината (натисни върху истината, за да научиш цялата истина):
Бележка: използвани са снимки на Виша и baccus. Да си знаете :)
