Аз, света и сметачите от Николай Бачийски

Така се случи, че бях до ескалатора в мола. Няма значение кой.

Пред мен вървеше мъж. В едната ръка – дете, в другата – голям хартиен плик от McDonalds.

Към същия този мъж се приближи младеж. Вместо просто да застане нахално пред мен, той направи нещо друго. Удари мъжа. Не много силно – толкова, че да не падне а, само да се килне назад и да се върне обратно. Все едно бе на пружина.

Защо храниш детето с McDonalds, бе идиот с идиот?! Какво ти е направило?

Бяг. Охрана. Нищо интересно повече.

Зарадвах се много, че бях свидетел на точно тази случка. Не заради McDonalds и глобализацията. А защото на някого му пукаше достатъчно.

1. Първа стъпка към по-лесно намиране между клиенти и програмисти и дизайнери, които разбират от WordPress – все не успяват да се намерят;
2. Остават три седмици до първия WordCamp България – елате;
3. Automattic предаде запазената марка WordPress на фондацията WordPress – наистина голяма работа.

Животът ти трябва да е като игра на тенис на маса.

Запращаш любимото си топче към някого отсреща. Или към стена. Топчето може да се върне леко и ти удряш пак. Топчето може да се върне неспясяемо и колкото и бързо да скочиш не успяваш да го хванеш. Топчето може да се върне много фалцирано и посоката му хич да не е ясна. Топчето може и да не се върне.

Но ти не правиш така. Вкопчваш се за топчето. Държиш го на топло и сигурно в скута си. Страх те е без него. Страх те е, че ще е скучно да го връщаш до безкрай. Страх те, е че няма да може да го хванеш. Страх те е, че ще се върне твърде различно. Страх те е, че няма да се върне.

Един ден стискаш топчето твърде силно и то се чупи. Или по-лошо – забравяш го на дъното на чантата си, затрупано с ключове и касови бележки.

Повечето статии със съвети за интервюта покриват различни ситуации, отварят ви задни вратички към начина на мислене на работодателите, умножават шанса ви за наемане стотици пъти. Обясняват как да се пазарите. Дават стотици готови отговори на стотиците стандартни въпроси. Отдавна спрях да ги чета, защото им липсва едно – здрав разум.

При липсата на по-добри се наложи да си запиша моите съвети за мен си, за да не ги забравя. Добре, че са само два.

0. Бъдете себе си

Звучи като най-логичното нещо на света. И е. Въпреки това всички са позитивни, дори да са най-големите песимисти на света. По-организирани. Винаги са част от отбора. Всички са много спокойни (често с помощта на светата троица).

Ако от отсрещната страна стоят умни хора, ще разберат кога лъжете. Ако не са умни, вероятно не искате да работите за тях. Дори все пак да ги заблудите, ще разберат какви сте скоро след като са ви наели. Освен ако не са идиоти. Тогава съвсем не искате да работите за тях.

Ако много искате нещо в характера или качествата ви да е по-различно, променете го. Не замазвайте положението.

1. Задавайте въпроси

Ако нямате какво да питате бъдещия си работодател не заслужавате да работите там. Или си мислите, че знаете всичко за тях, или ви е страх да питате. Или най-лошото – не ви интересува какво ще ви отговорят.

Ходят ли всички заедно на обяд? Колко души напускат на година? Защо? Подробности от процеса на работа (за програмисти – тестът на Joel, например). Колко често се работи извънредно? Каква е йерархията? Колко свобода има всеки, преди шефът да започне да се меси в дребните детайли? Има ли маса за тенис? Защо, по дяволите, искам да работя за вас?

И така от разпит става разговор. Ако всичко мине добре, ще се чувствате, че сте били на бира с приятели.

С останалите 997 съвета си купете Порше 997 и се усмихнете: