Аз, света и сметачите

Снощи Боги организира масова блогърска среща. Накратко:

• Видях доста приятели, които все не успявам да видя напоследък. Щом до блогърски срещи опряхме…
• Раздадох доста WordPress-ки лепенки – някои хора си ги залепиха почти на правилното място.
• На три пъти се опитвах да мина да кажа наздраве на всички и да дам на всеки по една(поне) лепенка, но първите два опита ми отнеха по половин час и не стигах по-далеч от средата – все се заприказвах с някого. Главно за WordPress. Трябва да измисля някакво мероприятие, за хората на които се интересуват.
• Не бях нито достатъчно пиян, нито достатъчно крокодил, нито достаъчно изпаднал за да се включа пълноценно в танца на пияния и изпаднал крокодил, но поне се опитах
• Боги не ме предаде и си беше облякъл ярката тениска на WordPress.
• Запознах се dzver.
• Пак не успях да пия една бира с Оги, ама има време. И поводи ще се намерят.
• За финал – една снимка, на която с Виша изглеждаме като лилипути, заобиколени от Йовко, Пейо, LeeAnn (с която не успях май да се запозная) и Ники.
• И за финал-финал – беше хубаво и ще е хубаво да се събираме по-често.

Adobe нищо не разбират:

Trademarks are not verbs.
CORRECT: The image was enhanced using Adobe® Photoshop® software.
INCORRECT: The image was photoshopped.

Най-ценното на една запазена марка е възможността да стане глагол, или поне нарицателно.

Сега ви оставям – трябва да гугълна дали може да се лепи заден калник със скоч, защото си изпуснах термоса от ескалатора, докато търсех ксерокс и от горещия чай кълката на джипа се стопи.

П.П. Легенда за последното изречение.

П.П.П. Google са същите. Ех, тези адвокати.