Филтърът за обектив е най-добрият ти приятел (след кучето)

Коледният дух ме зове, затова ще бъда кратък.

Снощи реших да покажа на баща ми един от обективите покрай новия фотоапарат (за него ще пиша след празниците) и познайте на колко малка топчица ми се сви плахото сърчице, когато в момента в който го поех чух познатия звук на счупено стъкло. Също така познайте колко се зарадвах когато разбрах, че го е отнесъл само филтърът, а обективът си е цял-целеничък. Не е надраскан, фокусира, че даже и снима :-)

Емпиричният извод, който ме съмнява някога да забравя е: първото, даже нулевото нещо, което трябва да направите след като вземете в ръце обектив, на който държите, е да му сложите филтър.

Случката ме наведе и на други размисли за съхранението на финото оборудване, но Коледата е с по-висок приоритет.

save-peio.org

Йовко доста лекомислено е озаглавил публикацията си от вчера save-peio.org. Всеки webmaster ще ви каже, че не е хубаво да се споменават сайтове без те да съществуват. Йовко, обаче не е съгрешил, защото всъщност такъв сайт има и той се включи с пълна в сила в издирването на истински IBM ThinkPad за Пейо, който да го спаси от робството.

Тичайте да спасите Пейо.

По български

Отдавна обичам кавичките ми да са завъртяни в правилната, българска, посока –  и . Тъй като ми писна да ги пиша на ръка един ден се роди разширението „Български кавички“. В коментарите по разширението пък се зароди и идеята да се съберат повечко български типографски и други чалъми, които да направят писането и четенето на публикации написани на български в WordPress по-весело и приятно. Но, както повечето добри идеи и тази остана заровена и добре забравена за 2 години и половина. И тогава…

Преди няколко седмици ми се наложи да напиша ударено и в една публикация. Реших да си спестя честото писане на заклинанието ѝ. За целта намерих за най-удачно да пипна разширението за кавичките и там да сложа кода, който заменя самотните срещания на и кратко с ѝ. Сработи.

Преди няколко дни си говорих с Иван (разкрит си :-)) отново за удареното и. И чак тогава ми прищрака, че е дошло времето за „По български“. Новото разширение все още не прави много, но очаквам предложения. В момента то се разпростира до:

  • замяна на английските кавички с български
  • поставяне на български кавички около <q> тага, като с малко CSS се подсигурява, че браузъра не е сложил също кавички
  • замяна на самотно и кратко с ѝ

Първоначалната версия е 0.1 и може да я намерите в хранилището за разширения под име bgstyle. За обновленията ще научавате от страницата с разширенията в административния панел на блога си.

Първи SLR

От близо 3 години имам една вярна сапунерка: Canon A400. Дай ѝ повечко светлина и наситено зелено и си остави време да зяпаш хубави снимки. Дойде, обаче, моментът, в който разбрах какво е бленда – това е нещото, което не мога да настройвам на моята сапунерка.

Въпреки техническите си недостъци малкият A400 беше основният ми фотоапарат до това лято. От една страна не можех да си позволя DSLR, а от друга малко по-специалните нужди се покриваха от семейния FZ20 на Виша. Бях забравил една възможност за напредък в техническо отношение – лентов SLR.

Canon Rebel 2000

На лятната среща с колегите в САЩ се сдобих с този красавец вдясно – Canon EOS Rebel 2000. Преди това е била на Barry и се разбрах с него да му я купя. Той накрая ме преметна здраво и ми го подари, но това е друга тема.

Комплектът се състоеше от тялото, китовият EF 28-80mm f/3.5-5.6 II и дългункото EF 75-300mm f/4-5.6 III. Бяха събрани в един лек Tamrac, разбира се черен – не знам кой би помъкнал такава сива като на снимката. Същата чантичка имаше и Христо Еринин, на Openfest на няколко пъти си ги разменяхме :-) Като цяло доста непретенциозно оборудване, но целта не бяха хубави снимки, а главно моята теоретична и практическа подготовка за хубави снимки.

Не знам дали снимам по-добре след тези няколко месеца прекарани в компанията му, обаче този фотоапарат успя да постигне неговата си цел – чувствам се неудобно когато снимам с друг формат тяло. Инстинктивно се опитвам да фокусирам и да променям фокусното разстояние с ринговете на обектива, гледам в окуляра и се съмнявам, че затворът е паднал, ако не чуя щракането му. Другояче казано – трудно ми е да снимам с не-SLR. Spoiled отвсякъде.

За блогърската среща

Снощи Боги организира масова блогърска среща. Накратко:

  • Видях доста приятели, които все не успявам да видя напоследък. Щом до блогърски срещи опряхме…
  • Раздадох доста WordPress-ки лепенки – някои хора си ги залепиха почти на правилното място.
  • На три пъти се опитвах да мина да кажа наздраве на всички и да дам на всеки по една(поне) лепенка, но първите два опита ми отнеха по половин час и не стигах по-далеч от средата – все се заприказвах с някого. Главно за WordPress. Трябва да измисля някакво мероприятие, за хората на които се интересуват.
  • Не бях нито достатъчно пиян, нито достатъчно крокодил, нито достаъчно изпаднал за да се включа пълноценно в танца на пияния и изпаднал крокодил, но поне се опитах
  • Боги не ме предаде и си беше облякъл ярката тениска на WordPress.
  • Запознах се dzver.
  • Пак не успях да пия една бира с Оги, ама има време. И поводи ще се намерят.
  • За финал – една снимка, на която с Виша изглеждаме като лилипути, заобиколени от Йовко, Пейо, LeeAnn (с която не успях май да се запозная) и Ники.
  • И за финал-финал – беше хубаво и ще е хубаво да се събираме по-често.