Всички сме удавници

Първото дете на прераждането, 16.04.2004 г., 1:02:

От Трима души в една лодка (без да става дума за кучето) на Джером К. Джером:

Много са хората, които предприемат това пътешествие [нагоре по реката на живота] с натоварена до горе лодка, плаваща под вечната угроза да потъне ведно с цял товар от всевъзможни неща, на които те гледат като насъщни за удобствата и удоволствията на пътуването, макар да представляват само ненужен баласт!

Изхвърлете баласта зад борда! Нека лодката ви в живота да бъде лека и да носи само онова, което ви е нужно – уютен дом и прости удоволствия, двама – трима приятели, достойни за това име, едного когото да обичате и който да ви обича, една котка, едно куче, една-две лули, храна и облекло дотолкова, доколкото са ни необходими, но малко повечко за пиене, защото жаждата е опасно нещо.

Ще видите, че тогава лодката върви по-леко и не може тъй лесно да се обърне, а обърне ли се, бедата няма да е голяма – добрата и здрава стока не се бои от вода. Ще имате време и за работа и за размисъл – време да се опивате от слънцето на живота и да слушате соловата музика, която божественият вятър извлича от струните на човешките сърца край нас, време да…

Машина на времето

Докато днес неуспешно се опитвах да работя се сетих за стария ми блог: „twice seven/ два пъти по седем“ или „Спасение в моментите, когато не знам дали два пъти по седем е 12 или 22“. Вече не съществува, но намерих един стар архив свалян от Интернет машината на времето. Неусетно се върнах почти четири години назад и освен позабравените случки, най-много ме порази това, колко свободно и хубаво съм писал тогава.

Ето как виждам етапите на писането в моя живот:

  1. училище – неприятно
  2. училището свърши – писането било хубаво нещо!
  3. щом е хубаво, нека да попишем малко – точно там някъде е онзи ми блог – писане само за мен (първите няколко десетки публикации имаха 0 посещения, освен моите)
  4. оф, ама то и другите го четат – щом го четат ще се съобразяваме – ей тук е голямата грешка, точно този кратък няколкогодишен момент на умопомрачение развали всичко и сега ми харесва как пиша, ама друг път

Пишете все едно никой не ви чете. И аз няма да ви чета, за да сте спокойни и да не се притеснявате намиг.

Като част от моя план да си припомня доброто старо време ще започна да прераждам някои от старите писания, които ми харесват. Погледнете и вие дали има нещо старо при вас, което си струва.

Капитализиране на съботните утрини

За разлика от повечето съботни утрини, които започваха с въпроса „Защо по-дяволите сме пак в София?!“, първата ми такава за 2008-а беше с по-различни очертания. Кресло в топли тонове, табуретка в същите, чаша черен чай и малка купчинка хартия. Без да броим хората.

Saturday morning bliss

През цялата 2007-а година бях абониран за интернет изданието на Капитал. Разбира се с идеята да го следя, да чета статиите и да им се радвам. Реалността обаче избяга в съвсем друга посока – подминавах петъчните им писма със съдържанието на утрешния брой, още имам няколкостотин непрочетени съобщения от тях в агрегатора.

За сметка на това снощи прочетох почти целия нов брой онлайн. Промяната на статуквото беше продиктувана от съвсем характерната човешка черта да си правим гадно един на друг, само дето аз направих гадно само на мен си. Днес излизаше първият в историята брой на Капитал, за който аз съм абониран. На хартия.

Фен съм на Капитал от 5-6 години, когато баща ми го носеше всяка седмица от службата си. Събирах си тогавашните Light-ове, в които успях да проследя последните дни на добрия Богдан Русев и да се откажа от урбанистичния такъв. Някъде там за първи път забелязах статиите на Еленко Еленков и въпреки, че не ми направиха силно впечатление споменът беше достатъчен за да се сетя кой е и да съм един от първите, които забелязаха, че си е направил блог. Сигурно и други конкретни спомени са ми останали от онези дни, но не са те важните.

И досега Капитал е един от редките ми, но пък ценни катализатори на артистично настроение, замечтаност и лека меланхолия. Основната причина, която след сериозни мозъчни напъни успях да съчиня е, че там става дума главно за умни или за красиви неща. За преосъществен ценител на умното и неосъществен ценител на красивото няма по-хубавa комбинация от тези двете.

Елате да видите снежинките :-)

(0)

Весела Коледа

Следвай гирляндите…
Следвай гирляндите...