Още летящи неволи

Предишният проблем с един отменен полет, освен добре забравен ми се струва и като капка в морето. Да си призная преди това пътуване не бях имал проблеми с въздушни разходки, но сега ми се връща.

След първият отменен полет за Мюнхен последва и втори и пред угрозата от трети минахме на друга схема. Летя в неделя следобед за Франкфурт, спя там и на следващия ден на обед пътувам за Денвър и после по план. Всичко звучеше прекалено хубаво.

Софийското летище ме посрещна с евакуация. Точно докато си взимах бордовата карта казаха по радиото, че поради бла-бла, бомбена заплаха трябва да се изнесем. Разбира се, никой не обърна внимание и всички гишета продължиха невъзмутимо работа. Огън не се виждаше, гърмежи не се чуваха, защо да се евакуират? В крайна сметка новината се разнесе по-скоро от уста на уста, отколкото от радио на уши и започнахме да се „евакуираме“. Изразът „евакуирам се“, обаче носи в себе си много повече значение и емоцинален заряд, отколкото случилото се онзи вчера/онзи ден на милото софийско летище.

Първият проблем бяха красивите пеперудени врати. Помня как преди време на летището в Будапеща с Пенчев заседнахме в една такава и ни отне няколко минути да се отскубнем от хватката ѝ. Това двама, представете си какво се случва когато няколко стотин „евакуиращи се“ се опитват да минат през точно две такива врати. След половин час вече имах възможността сам да се убедя, че навън не беше студено.

Въпреки че времето беше приятно, суматохата не беше. Полицаите постоянно ни избутваха по-далеч и по-далеч. Единственото забавление ми беше да пощракам малко. Процедурата по проверка на летище отнема около час и наистина след толкова някъде пуснаха ордите вътре. Там разбира се тоталното объркване продължи и се тъпкахме като сардини, около проверката за сигурност. Не са ме тъпкали така от металските концерти.

Престоят във Франкфурт ми хвърли прах в очите, че положението е вече под контрол. Видях няколко мечета на летището, сложиха ме в четиризвезден хотел с прилична храна и интернет. На сутринта стигнах навреме, полетът ми за Денвър също излетя навереме, даже десетте часа минаха доста бързо (Рататуй, редизайн на блога, Сняг).

Не съм бил на много американски летища, но на всичките още на първата стъпка лъха на сериозна сигурност, че всички прииждащи сме много несигурни. И ние сме. Така де – не сме :-) Стига с отколнения, историята нататък става по-динамична. Първо, решиха, че нещо не им харесва и ме държаха един час за вторична проверка, за „selected passengers only“ както казват те. Изглежда някой не е повярвал на някоя част от документите, защото ме разпитваха много подробно къде ще ходя, кога е основана фирмата, кой е Тони, с какво се занимаваме и така нататък. Пуснаха ме, но дето има една приказва: „кел файда“. Въпреки последвалото тичане, късметът ми изневери и си изпуснах полета за Тусон (мда, така се произнася Tucson) за точно трийсет секунди. Помогнаха разбира се и подробностите, че трябваше да пътувам с влакче до изхода ми и че самолетът ми излиташе от изход B90 (изборът е бил измежду B1 и B95, като 1 е най-близкия, 95 – най-далечния). Нека все пак не отдаваме всичко лошо на късмета и да видим какво става по-нататък.

Секунди след като разбирам, че самолетът е хвръкнал без мен вече си говорех с customer service-а на United и ме пренасочваха за полета на друга компания, до същото място, след по-малко от час. Отново подтичкване (този път е A32, следователно пак се таралянкам на влакче), стигам точно навреме, но се оказва, че дамата, която ми е издала билета е забравила някаква много важна част и не могат да ме пуснат. И не ме пуснаха. Сега, 3 часа по-късно все още съм на непрекрасното денвърско летище и чакам да хвана последния последен полет до Тусоон за деня, за който с триста зора се докопах, тъй като всички места били заети. С две усмивки всичко се постига да знаете.

За три не ми се мисли…

Аризонска мечта

След по-малко от 4 часа, през летището, а после и през Мюнхен, Денвър и Тъксън трябваше да се запътя към Оракъл, слънчева Аризона. Идеята е да прекарам почти седмица в малко ранчо, заедно с колегите, където да попрограмираме, да поснимаме (поне аз, иначе Виша няма да ми завери командировъчното), може би и да се разходим до Biosphere 2.

Сигурно сте забелязали горе едно трябваше. Поради гъстата лондонска мъгла обхванала софийското летище полетът ми за Мюнхен бе отменен. Странното беше, че разбрах лошата новина чак преди около час. А не е като да не проверявах съвестно. Вчера, днес през деня и вечерта сайта на софийското летище твърдеше, че самолета ще излети като топка под волето на Ван Бастен. Ровейки пак нещо за полетите, по някакви неведоми пътища стигнах до сайта на Lufthansа и какво да видя: полетът ми отменен. Скоро след това съобщението се появи и на сайта на летището, но все пак се почувствах малко предаден.

Докато аз не съм загубил много, сигурен съм, че няма да са толкова премерени в изказванията си тези, които ще се опитат да пътуват за Франкфурт тази сутрин. Ето какво показва сайта на софийското летище:

Полетът ще излети навреме

Авиокомпанията, която обслужва полета, Lufthansa, обаче казва друго:

Полетът е отменен

Дамата от Lufthansa, с която се свързах за да си уредя място на същия полет след 24 часа, освен че беше много любезна, без никакъв намек на скрита критика си позволи коментар относно пропуска в сайта на летището: „а, с тези оправия няма!“. Критиката беше явна, недвусмислена и официална.

Със здравословно закъснение и леки родилни мъки – WordPress 2.3.2 на български.

(2)

Moleskine и аз

Тефтерченият ентусиазъм на Jd ми напомни да разкажа и за моя допир с това чудо на техниката.

Предното лято всички колеги, включително и аз, получихме по едно бранднато WordPress тефтерче на Moleskine:

WordPress Moleskine notebook

Да си призная не бях чувал марката преди това и първоначално не знаех какво ме очаква. Изненада ме, обаче прекрасната тъмножълта хартия, която идеално си пасна със сивия ми тънкописец.

Open WordPress Moleskine Notebook

Когато не мога да реша даден проблем, зарязвам компютъра, скачам на леглото, събирам шарени и красиви неща около мен, хващам тефтерчето и решението идва само.

Brick and WordPress Moleskine Notebook

Търси се: WordPress из българските блогове

WordPress лого

Сигурно сте забелязяли, че в долната част на таблото на вашия WordPress има известно количество новини за WordPress от хранилки (предпочитаният от мен превод на feed). Иска ми се в следващите български версии да сложа там интересни неща за WordPress на български. Срам ме е да го призная, но нямам идея къде в българското уеб пространство има качествено уеб съдържание. Засега списъкът ми е доста кратък:

Разбира се, нужни са ми още. Изискванията не са безкрайно строги – блог или категория/етикет от блог, в които става дума само за WordPress. Трикове, новини, списъци с теми и разширения, оплаквания – всичките са добре дошли. Ако знаете някое хубаво подобно място, дайте го в един коментар.