Седмица в Будапеща

Страхът от хващане на мухъл, казват, е много силно изразен в седмиците преди да навършиш 23½. Страхът от страха в мен си каза думата и прекарахме с Виша седмица в Будапеща, където тя имаше възможност да упражни своя унгарски преди изпита си във вторник.

Пътеписите ще оставя на нея, а снимките на бъдещето. Все пак ето някои впечатления и факти, които оформиха настроението ми там:

  • Дай ми редовно метро и много бързи трамваи и си продавам колатa
  • Дюнер в Будапеща струва 500ft, около 4 лева
  • Почти всички книги на унгарски бяха с твърди корици
  • Съвременните книги, преведени на унгарски, са десетки пъти повече от тези на български
  • Кодът писан по време на отпуска е най-сладък
  • Обядвахме в Словакия
  • Посетихме няколко страхотни чайни – стотици видове чай, премерено сладки сладки, мързелива атмосфера. Искам!
  • Според Виша унгарците си благодарят много често

Завръщането на гримасите

Сцена от Завръщане Снимката е от страницата на една пиеса, под CC BY-SA

В днешните торент времена човек не може да си позволи да ходи на театър само заради сюжета – има цялото световно кино под носа си. Даже по-скоро е проява на лош вкус и загуба на време да го прави.

Първият път гледахме return, заради приятелски препоръки. Вторият път го гледахме, защото първия се наложи да го гледаме на видео, но не го слушахме съвсем.

Онзи ден седяхме на първия ред, на метър-два от актьорите и аз искрено се забавлявах. Разбира се – не от сюжета, чийто драматичен край бях пропуснал предишния път и който и двата пъти не ме впечатли. Забавлявах се от израженията по лицата на актьорите и по-специално по тези на Биляна Казакова-Угринска и Петър Пейков. Имаха страхотни и загадъчни усмивки и извивки по лицата.

Не разбирам достатъчно за да коментирам режисьорската/актьорската работа, но пък мога да кажа, че следващото представление на Завръщане е на 27-и февруари, от 8 часа вечерта в Апартаментът.

Бързо, бързо – WordPress 2.3.3 на български.

(0)

twitter тема за WordPress

Прòлог е спретната тема за WordPress, която много прилича на групов Twitter. Идеята е да бъде място, в което няколко души (до към 10-20) да си обменят кратки съобщения.

По-хубавото ѝ от Twitter е, че поддържа етикети, коментари, RSS за публикации/автор/етикет, граватари. По-нехубавото от Twitter е, че няма толкова разнообразни методи за обновяване, но пък WordPress си има XML-RPC API, така че свободата е пълна.

Разбира се, темата е свободна (GPL) и можете да си я изтеглите от svn хранилището.

Повече в блога на WordPress.com (предупреждение – към края има снимка, на която съм възседнал кон).

Не забравяйте – WordPress-ът ви е такъв, какъвто си го направите.

Успех 2.0

Позволете ми и аз да се набутам в терминологичната 2.0 кошара: за разлика от миналото, в днешния свят 2.0 ви трябват повече от яко бачкане, креативно мислене и умни и можещи хора около вас. Абсолютно задължителни са още много добри бизнес умения и съществен принос към професионалната ви общност. Иначе колкото и талантливи и можещи да сте в това, което правите ще сте просто едни от многото.

Доскоро живях в заблудата, че горното важи главно за света на информационните технологии, но една, заслужаваща да ѝ отделите един час, лекция на Chase Jarvis, фотограф, ме върна в реалността.