Готварска книга за мъже

Както на всеки истински мъж, така дойде и моето време да правя палачинки без женска намеса. Като всеки истински програмист пък, разгледах десетки рецепти в интернет преди да се спра на най-обещаващата и държаща на пропорциите.

Резултатът, макар вкусен, не е толкова важен. В няколкото свободни минути между етапите на приготвяне се зачетох в „Готварска книга за мъже“, в която „авторът – музикант по професия, запознава читателя с най-елементарната технология при приготвяне на ястия.“

От книгата научих не само, че яйцата трябва добре да се измиват преди употреба. Културата на хранене е по-важна от яйцата. Ето защо:

Културата на хранене не означава само умението прилично да седнем на масата и сръчно да си служим с приборите според етикецията, а включва всичко – от внасянето на продуктите в дома до почистване на съдовете след хранене. […] Много често продуктите се поставят в шкафа, в хладилника или на балкона, както са в опаковката, и престояват така дни наред. Те се консумират направо от амбалажната хартия или от кесията, поставена на масата върху вестник или в най-добрия случай в чиния, и отново се завиват в хартията, за да дочакат следващото хранене. Това противоречи на всякакви норми за култура! Продуктите подлежат на малка обработка. Сиренето […]

Някои ще възразят, че няма място, че липсват шкафове и хладилник, но подреждането на продуктите не е свързано с това. Защото има шкафове, при отварянето на които човек може да се ужаси! Чиния полуизсъхнало сирене, до нея скъсан пакет със захар, която скърца по полицата, солница с половин глава лук, парче салам, завит в хартия, купичка с останало ястие, полупразна кофичка с кисело мляко, 2 домата и парче хляб с ножа до него! Този колоритен натюрморт не може да е еталон за културата на хранене. А всичко може да е подредено и чисто.

По-добре прекарани 3 минути и половина

В една от презентациите на OpenFest, миналата година, стана дума за дребен пропуск в документацията на FreeBSD (някъде около 14:30 от видеото). Следващите 3 минути и половина се развиха, паралелно, две събития:

  1. На лекцията продължи да се говори за проблема и да се потвърждава съществуването му.
  2. С помощта на Пенчев, пуснах доклад за проблема. Поправката може да намерите в новото FreeBSD 7.0.

Случката е дребна, но показателна за това в колко много случаи виждаме проблемите в любимия ни свободен софтуер, но псуваме, отминаваме и си намираме заобикалка. Даже псуването, отминаването и заобикалянето да ни отнемат повече време отколкото пускане на доклад и закърпване на кода, пак предпочитаме по-лесния и пасивен начин.

Замислете се колко време прекарвате със свободния софтуер, който ползвате и колко с любимите си хора. Дори да не заслужава и една милионна от времето, което отделяте на по-добрата си половинка със сигурност любимата ви свободна програма заслужава някакво внимание от ваша страна поне един ден в годината. Утре е празник, почивен ден. Знам, че отново ще го прекарате пред компютрите, така че отделете един час и докладвайте онази грешка, която ви дразни от месеци. Ще се почувствате по-добре, обещавам :-)

Много приказки и малко лимонада – светът, както този дъълъг дълъг текст потвърждава, винаги си е бил такъв и такъв ще си остане. Освен ако не се промени, разбира се. По-скоро ако не го променим. Разбира се.

Closy

Снощи в таксито:

Виша: Ники, как е задушевен на английски?
Аз: Cosy?
Митьо: Задушевен предполага да се чувстваш комфортно в тясно и затворено пространство.
Аз: Closy?

Още:

Catherine: Clomfortable.

Бележки от BlogCamp в кратки списъци

Общите ми впечатления от БлогCamp-а в събота:

  • Получих много въпроси за WordPress. В тази връзка ще се опитам цялата ми комуникация на тема WordPress да премине от един към един към един към много. За тази цел направих нов форум Въпроси и отговори във Форумите за WordPress. Първият въпрос, за който се сетих вече е там – този на oggin за pingback.
  • След събитието уважавам повече хората, които говорят по-малко и казват повече. Като Нели Огнянова, например.
  • Затвърждава се мнението ми, че на конференции всичко интересно се случва в коридорите.

Оплаквания/похвали за Боги:

  • Не вярвам в конферентната демокрация. Дискусиите имат нужда от силна ръка, иначе става манджа с грозде, като в първата една трета на тази за подслушването. Другите две трети бях на терасата – на слънце.
  • По-добре да има само обяд, отколкото дребни хапки. Яде се половин час, свършва се и толкова.
  • Не ме притесняваха транспарантите на спонсорите.

Струваше си.

Маркетинг на притежаването

Този семестър със Стефан отново ще водим курс по Python във ФМИ (всички, заинтересовани са поканени). На фона на силната конкуренция, в лицето на други курсове, решихме да му направим малко реклама. Ето първото и проявление:

Чък Норис програмира на Python

Стефан измисли посланието (което между другото си е пълна истина – вчера, докато си брояхме до безкрайност с него (стигна до края три секунди преди мен, да му се не види), Чък ми демонстрира новата си реализация на модула antigravity). Ася пък впрегна лудите си умения по Photoshop и сътвори картинката. За мен остана да я разпечатам и разлепя из факултета. Вместо, обаче просто да сложа 3-4 плакатчета на обособените за това места, разпечатах 34 копия и ги оставих на местата, където щъкат студентите. Пейките, масите в коридора и около разписанията изглеждаха подходящи.

Десетина минути бяха достатъчни и повечето хора насреща ми се кикотеха, държащи ръка безенния лик на Чък във формат A4. Отидох и разпечатах още 30 копия.

Изводът: изненадайте хората и им разрешете да притежават нещо, което са очаквали само да гледат. Със сигурност ще ви се зарадват.