новият nikolay.bg и истинските мъже

Не разбирам от дизайн. Малкото знания, които имам по темата успявам да изкривя през програмисткото си мислене. Така се случи и с редизайна на този блог.

Малко повече от 4 години минаха откакто имам блог и през цялото време бях ползвал готови теми, макар и с много промени от моя страна. Преди няколко седмици вдъхновението ми реши да наруши статуквото и този дизайн си направих съвсем сам.

Оказа се, че при създаването на визия трябва да се взимат много решения. Чувствах се, все едно започвам нов програмистки проект, но с дребната разлика, че не се чувствах съвсем в свои води.

Първото трудно решение, което взех, беше да оставя само една колона. И без това никой не цъкаше по връзките отстрани. Така хем не се пречка излишна информация, хем успях да увелича размера на текста. А размерът има значение.

Второто, също толкова трудно решение, беше да се разделя със снимките в заглавката. Заемаха ценно място, отвличаха вниманието от текста, а и не се връзваха с новите ми цветове :-) За спомен ги запазих в една специална страничка. Освободеното място горе заех с по-добре отличими заглавие и глобална навигация.

Една от връзките най-горе е към архива. За него избрах да бъде като всеки уважаващ себе си архив – изчерпателен. В три колони са изброени всички категории, всички месеци и всички публикации. Всичко това е на една страница, така че може да търсите или просто да се лутате.

Секцията със снимки… да, вече има секция със снимки. Засега просто показва кратка разбивка от профила ми във flickr, но за в бъдеще ще показва и снимките, пуснати в блога.

Освен снимките, шареното се поддържа и от граватари + идентикони. 64 на 64 пиксела. Когато 128-битовите компютри станата масови ще си пусна граватари 128х128.

Промени има даже и по-надолу от коментарите. Вместо само стандартното copyright/proudly powered by съобщение там преместих и снимката си, две изречения за мен и връзки към последните пет публикации. Приятна изненада за всички, които са стигнали чак до долу.

При реализацията на горните промени за пореден път се убедих колко различни радости можем да имаме аз и дизайнерите. Докато вертикалната хармония докарва повечето от тях до тих екстаз, на мен ми направи нула впечатление и я зарязах. Даже нарочно я развалих и не съжалявам.

Стига толкова за новия дизайн. Има още какво да се желае, но животът е пред мен. Важното е, че истинските мъже дизайнват блога си сами.

За хората, на които новият административен интерфейс на WordPress не понесе: експериментален пясъчник и няколко нови прототипа.

(2)

Небеса

Ето още малко от машината на времето. Долното ревю на Небеса съм писал преди почти 4 години, на 21 юни 2004г.:

Отдавна не бях гледал пукнат филм. Небеса започна обещаващо, пък и филмите с подобни голи пиано мотиви рядко са за изпускане. Погледах. Не съм плакал на филм от 6 годишен – краят на Питър Пан ме съкруши. Онази вечер също не плаках, но идеята ми изглеждаше по-добра от всякога.

След края майка ми, която само хвърляше по някой заблуден поглед към телевизора (освен когато бащата попита Филипа: „А, ти обичаш ли го?“ – тогава майка ми надигна глава, загледа се и подсказа на Бланшет: „Си“. Филипа повтори същото двайсетина секунди по-късно), ме попита: „И какво разбра от този филм?“. Аз не отговорих нищо.

Просто се надявам ако един ден случайно попадна в ситуация подобна на тази на бащата на Филипо да постъпя като него. Надявам се и ако случайно един ден попадна в ситуация подобна на тази на Филипо да постъпя като него.

В крайна сметка разбрах, че на небето няма място за всички. Някои все пак полетяха…

Ако Небеса ви е допаднал, не пропускайте L’ Enfer.

Много силен разказ на Cory Doctorow. Системните администратори ще си останат винаги системни администратори. Поне истинските.

(0)

Преглед на коментарите

Имам една молба към съдържателите на блогове, в които коментирам: ако ползвате WordPress, инсталирайте си едно от няколкото разширения за преглед на коментари.

Способен съм да омажа два реда с HTML дотолкова, че като ги видите ще си помислите, че съм искал да пиша в BBCode.