Има три неща, които си отнесох с мен след края на книгата. Различни от очевидните.

1. Как правим нещата, които се виждат, е не по-малко важно от това как правим нещата, които не се виждат. Дори мръсотията да е скрита под килима, ние ще знаем, че е там. И ще спим спокойно или няма.

It was important, his father said, to craft the backs of cabinets and fences properly, even though they were hidden. “He loved doing things right. He even cared about the look of the parts you couldn’t see.

2. Фокусът му е майката. Много е трудно да кажем „не“, но пък ако правим само едно нещо, то ще стане толкова добро, че всички птички ще пеят само за нас и ще сме толкова щастливи, че няма да ни пука за друго.

(впрочем, целият keynote от WWDC ’97 си заслужава, особено ако сте около пресечната точка на софтуера и мениджмънта)

Почти всичко хубаво, което ми се е случило е било, защото ми е трудно да казвам „не“. Не ми се мисли къде щях да бъда, ако можех и да се съсредоточа.

3. ↓

He knew the equations that most people didn’t know: Things led to their opposites.

Минимализмът ни дава повече с по-малко. Фокусът ни дава повече, докато боравим с по-малко и по-прости неща. Въздържанието изостря сетивата ни за когато спрем да се възпираме. Нещата ни се случват, когато най-малко се мъчим да ни се случат.

Красотата на книгата е, че дори моите три да ви се струват глупави и очевидни, в нея има достатъчно ценни неща. Ще намерите и за вас.

П.П. Дума на деня – нещо.

вдъхновение

My alarm clock goes off. Presumably on my iPhone 4, because it’s very important to me that I own the latest technology. I hit snooze. I can’t believe I have to get up by 9 a.m. to make it to my place of work before 10 a.m. where I am paid to be creative and knowledgeable about “the internet,” just in general.

I check Twitter.

I check Facebook.

– A Day in the Life of the Modern San Franciscan.

In other news, от месец-два все по-рядко се застоявам във Twitter и Facebook и не ми липсват.

Ето и пътят изминат през тези две години:

Лека-полека към центъра.

Много ясно, че истината ще спаси света, не ставай смешен братовчеде. Но преди това трябва да сме готови, да го разруши.

0. След лежерна вечер, незнайно защо се събуждате хремави и леко болни.
1. Усмихвате се и не се отчайвате. Despair is for sissies and pancake-eyed rabbits.
2. Отваряте широко прозореца, пускате си силно музика и не отивате на работа.
3. Излизате навън. Не просто извън леглото или извън банята. Навън-навън.
4. Разхождате се в парка или се мотате по центъра и гледате нагоре в сградите. И в двата случая ще видите невиждани неща.
5. Вече сте леко уморени и ви е време за обяд.
6. Това е важно: обядвате шкембе, хляб, бира и още нещо. Бирата е интегрална част от метода! Дори да ви боли гърлото или да не обичате бира.
7. След питателният обяд може да се приберете и да не правите нищо. Получавате бонус точки за книга или следобедна дрямка. Не работите. Не че след шкембето и бирата ще ви хрумне.
8. Вечеряте не много обилно, но нещо много вкусно.
9. 100-200-300 грама сгряващ твърд алкохол.
10. Легло.
11. На следващата сутрин нито сте болни, нито помните, че сте били болни.

Тони, CEO-то ни, говори на Web 2.0 Summit десетина минути за 4 тенденции, които се забелязват в света на интернет медиите и публикуването. Първите три не са толкова интересни, но за последната е.

Трябва да контролираме максимално съдържанието, което създаваме.

Боли ме сърцето, когато видя някой за личен сайт да посочи twitter.com/пенчо. Ако нямате домейн – купете си. Дори там да е само името ви или да са шляпнати tweet-овете, споделените неща от Google Reader и снимките от Flickr или Picasa. Това ще си е вашето място.

Ясно е, че нито може, нито трябва да контролираме всичко на 100%. Просто имайте едно наум, че всяка от външните услуги, които ползвате ще умре един ден. Или ще си промени условията. Или ще се счупи.

Мечтая си за момента, в който всяка услуга ще мога да закача на моя си домейн някак. Както сега хората правят с WordPress.com или както аз ползвам Google Apps за поща и за jabber. И ще мога да взема данните си от една услуга и да ги пратя безпроблемно в друга.

Накратко: If You Liked It Then You Shoulda Put a Domain on It