Следвай гирляндите…
Categories
Category: свят
Коледният дух ме зове, затова ще бъда кратък.
Снощи реших да покажа на баща ми един от обективите покрай новия фотоапарат (за него ще пиша след празниците) и познайте на колко малка топчица ми се сви плахото сърчице, когато в момента в който го поех чух познатия звук на счупено стъкло. Също така познайте колко се зарадвах когато разбрах, че го е отнесъл само филтърът, а обективът си е цял-целеничък. Не е надраскан, фокусира, че даже и снима :-)
Емпиричният извод, който ме съмнява някога да забравя е: първото, даже нулевото нещо, което трябва да направите след като вземете в ръце обектив, на който държите, е да му сложите филтър.
Случката ме наведе и на други размисли за съхранението на финото оборудване, но Коледата е с по-висок приоритет.
Categories
save-peio.org
Йовко доста лекомислено е озаглавил публикацията си от вчера save-peio.org. Всеки webmaster ще ви каже, че не е хубаво да се споменават сайтове без те да съществуват. Йовко, обаче не е съгрешил, защото всъщност такъв сайт има и той се включи с пълна в сила в издирването на истински IBM ThinkPad за Пейо, който да го спаси от робството.
От близо 3 години имам една вярна сапунерка: Canon A400. Дай ѝ повечко светлина и наситено зелено и си остави време да зяпаш хубави снимки. Дойде, обаче, моментът, в който разбрах какво е бленда – това е нещото, което не мога да настройвам на моята сапунерка.
Въпреки техническите си недостъци малкият A400 беше основният ми фотоапарат до това лято. От една страна не можех да си позволя DSLR, а от друга малко по-специалните нужди се покриваха от семейния FZ20 на Виша. Бях забравил една възможност за напредък в техническо отношение – лентов SLR.
На лятната среща с колегите в САЩ се сдобих с този красавец вдясно – Canon EOS Rebel 2000. Преди това е била на Barry и се разбрах с него да му я купя. Той накрая ме преметна здраво и ми го подари, но това е друга тема.
Комплектът се състоеше от тялото, китовият EF 28-80mm f/3.5-5.6 II и дългункото EF 75-300mm f/4-5.6 III. Бяха събрани в един лек Tamrac, разбира се черен – не знам кой би помъкнал такава сива като на снимката. Същата чантичка имаше и Христо Еринин, на Openfest на няколко пъти си ги разменяхме :-) Като цяло доста непретенциозно оборудване, но целта не бяха хубави снимки, а главно моята теоретична и практическа подготовка за хубави снимки.
Не знам дали снимам по-добре след тези няколко месеца прекарани в компанията му, обаче този фотоапарат успя да постигне неговата си цел – чувствам се неудобно когато снимам с друг формат тяло. Инстинктивно се опитвам да фокусирам и да променям фокусното разстояние с ринговете на обектива, гледам в окуляра и се съмнявам, че затворът е паднал, ако не чуя щракането му. Другояче казано – трудно ми е да снимам с не-SLR. Spoiled отвсякъде.
Categories
За блогърската среща
Снощи Боги организира масова блогърска среща. Накратко:
- Видях доста приятели, които все не успявам да видя напоследък. Щом до блогърски срещи опряхме…
- Раздадох доста WordPress-ки лепенки – някои хора си ги залепиха почти на правилното място.
- На три пъти се опитвах да мина да кажа наздраве на всички и да дам на всеки по една(поне) лепенка, но първите два опита ми отнеха по половин час и не стигах по-далеч от средата – все се заприказвах с някого. Главно за WordPress. Трябва да измисля някакво мероприятие, за хората на които се интересуват.
- Не бях нито достатъчно пиян, нито достатъчно крокодил, нито достаъчно изпаднал за да се включа пълноценно в танца на пияния и изпаднал крокодил, но поне се опитах
- Боги не ме предаде и си беше облякъл ярката тениска на WordPress.
- Запознах се dzver.
- Пак не успях да пия една бира с Оги, ама има време. И поводи ще се намерят.
- За финал – една снимка, на която с Виша изглеждаме като лилипути, заобиколени от Йовко, Пейо, LeeAnn (с която не успях май да се запозная) и Ники.
- И за финал-финал – беше хубаво и ще е хубаво да се събираме по-често.
