К: Бах маааму.
М: Да, и аз мразя спам. Май ставаме двама…
К: Борбата с него май се оказа, като битката при Шипка. Само дето ние сме турците. С много мъки и изхабени патрони успеем да се качим няколко метра нагоре към заветния връх… и спама започва да ни замярва с труповете на загиналите си опълченци.
М: Хм, май и ти имаш същият проблем…
К: На спамерите не им липсва онзи така необходим фанатизъм. И все пак има как да отидем едно ниво по-нагоре. От известно време си имам ново любимо анти-спам WordPress разширение.
М: Spam Karma не ти ли върши добра работа. При мен не е пуснало и един лош коментар. Само се наложи да му променя малко политиката за proxy-тата, че на един мармот коментарите все му оставаха за модерация. Иначе е прекрасно…
К: Да, убива ги. Обаче труповете им остават…
М: Ъ?!
К: Погледни в администрацията си. Recent Spam Harvest страничката на Spam Karma. Колко са новите от снощи, след като ги чисти за последно?
М: 251.
К: Може би ги триеш страница. Сигурно даже им хвърлящ по един поглед за да си сигурен, че не са някое мило мнение относно новата ти рецепта за тесто за палачинки с течен шоколад?
М: Ами да си призная… Да. Правя и двете.
К: Малка задачка. Имам малко над 100 коментара в целия блог. Какво мислиш, че е id-то на най-новия?
М: Ми.. малко над 100 предполагам.
К: Близо си: 3286. И то след като нееднократно съм правил ALTER TABLE ass_comments auto_increment=<най-голямото id+1>. Помисли си само за горкия mysql отзад. Помисли колко помия се налага да минава ежедневно пред очите му. И не – не ми излизай с номера, че машините са по-малко чувствителни от хората. Не е вярно!
М: И неговата не е лесна… признавам.
К: Знаеш ли колко заяки към страници от блога се правеха всеки ден до скоро?
М: Сигурно 200-300?
К: Реално ми се струва. Сега го умножи по 10 и ще си по-близо до истината.
М: Станал си популярен! :)
К: Даам, станал съм популярен сред спам-ботовете. Извън логичните 200-300 всичко друго бяха мазни ботове, с user-agent IExx, които наливаха коментари все едно коментаро-апокалипсиса е утре. И си слагаха за referrer някакви ужаасни сайтове, които само ми замърсяваха статистиката. Ужасна работа…
М: И какво направи?
К: Първо започнах отдалече. .htaccess-нах няколко мрежи с откровени спамери, които правеха голяма част от заявките. Поддържането на IP Blacklist на ръка, обаче определено не си е работа, а и .htaccess със забрани за стотици адреси също не вярвам да е мечтата на всеки администратор.
М: И…
К: Bad Behavior. Не ги пуска изобщо ако усети, че са гадни спамери. Връща им Status: 412 и да се спасяват. Посещенията вече са си в ракмите на нормалното. Няма гадни refererr-и. Изключих си Spam Karma-та, защото бездейства. Таблицата ми с коментари спря да се пълни.
Вече бием спамерите отдалеч. Достатъчно далеч, че да не могат да си хвърлят труповете по нас…
Category: свят
Тази вечер във Фантастико ми се случи нещо, не особено често случващо ми се. Напазарих си аз, и на касата… останах някакси без думи. Не че съм особено приказлив, но и малкият словесен мой поток пресъхна. Пред мен стоеше едно от най-красивите момичета, които съм виждал някога. Не беше от тези, които се забелязват отдалече, но отблизо редовият мъжки дъх спира. Нямам намерение да навлизам във визуални подробности (не ми беше удобно да снимам), но за целта на изложението само трябва да се отбележи, че беше стройна и слаба. В този момент направих грешката да откъсна поглд от нея и да погледна към купчинката продукти, които си беше купила. Малко пакетче бонбони Lindt. Средна кутия Figaro. Голям шоколад Lindt с карамел. Кутия течен шоколад. Шоколадови пурички.
It’s not bad when the sun’s out, but the sun only comes out when it feels like coming out.
Холдън
Categories
криейтив сарказъм
Казвал съм ви, че обичам иронията, нали. И сарказма. Даже доста.
Преди няколко седмици, видях едно отксъче от мое писание точно в тази светлина. Иронично-саркастична. Усмихнах се. Даже усмивката ми държа доста време.
Тази сутрин си размишлявах нещо съвсем друго, когато ме навести мисълта, че онзи автор, в неговия/нейния си „таен“ блог не би имал право да вземе моя текст, ако не си бях пуснал съдържанието тук под cc-by. Е как да не обича човек Creative Commons :)
- erase and rewind – увлекателна, силна, но не само. След прочитане на последните редове съвсем спонтанно, несъзнателно и веднага, прелистваш, прелистваш, стигаш до първата страница и започваш книгата отново. Усещаш се когато автобусът вече е отминал.
- fill in the gaps – всяка една страница те кара да се замисляш за толкова много и често дълбоки неща, че самото четене се оказва една четвърт, една пета или даже по-малко от цялото време отделено на книгата. Накратко – чете се бавно. И вероятно е дебела. Но все пак в един момент я прочиташ. Може да не е от първия път. Междувременно прочиташ много други книги. Въздъхваш с облекчение след края ѝ и се чувстваш малко по-мъдър.
- context switch – трудно ти е да се пренесеш от книгата в реалния свят. Обратното разбира се, никак не е трудно. Броят страници на книгата е обратнопропорционален на часовете сън в периода на прочитането ѝ. На коя спирка е правилно да слезеш за работа става твърде относително понятие. Тоалетната е наистина тихо, спокойно и удобно място за четене, нали? Книгата рядко е конвенционална/приключенска/увлекателна. Накратко: стълбове и хора по улиците, пазете се – идваме.
Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обгърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.Ах в юмрук ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детския огън.Все се мъча света да обгърна,
яхнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.
из филма „Неочаквана ваканция“
Дъждът спря. Първи юни е. Да. Денят на детето. Дали да се чувствам поздравен? Дали детето в мен, което живее в един мъничък свой свят, не е мутирало в чудовище, криещо се зад миловидна усмивка? Дали ще разбера ако е така? Дали изобщо го има, или просто е плод една от тези лъжи, толкова често повтаряни, та са се превърнали в „истина“? Дали изобщо го е имало? Дали Чаплин е прав? Докога всичко е било непокварено и просто? Докога не е имало ключета, часовници и решетки на прозорците?
Дали въпросите без отговор са по-малко страшни от липсата на въпроси?
Днес ще бъде хубав ден.
Честит празник! На всички вас…