Не познавах и една трета от хората на рожденния ден на Лина в Сърцата. Тя изглеждаше наистина щастлива, а на мен след проблемите преди това изведнъж ми стана спокойно и доста весело. Отдавна не се бях кефил толкова на Pull Me Under…
Много хубава вечер.
Снощи прекарах еднa доста приятна вечер с Боби и Весела. След работа отидох при тях в Романс, в Симеоново. Не бях ходил там от една много специална вечер миналата година. После слязохме до центъра. Разходихме се. Такова хубаво време не беше за пропускане, а и на Боби му дойде добре да разгледа центъра. Е, не е като в Санта (Барбара|Моника) или Малибу, но си е тук. И беше топло и приятно… Лазанята в Уго беше много вкусна. Пежото на Весела пък ни направи гаден номер и дори насмалко да ни развали настроението накрая. Моето не успя.
Като малък обичах желирани бонбони. Често тайничко си купувах по няколко пакетчета jelibon кока-кола. В понеделник също си купих. Също и днес. Днешните бяха с вкус и форма на тропически плодове.
Старая се да помня хубавите неща, вместо лошите.
В петък върнах една чаша. Шарена чаша. Божидар си я беше забравил в офиса.
В събота до обяд се занимавах с компютъра. Играчка. Доста бързо стана време за кино. Phantom of the Opera. За първи път ходя в Арена. Не обичам подобен тип кина, но този път реших, че комромис с визията мога да направя винаги, но със звука – не. Неведнъж музиката ме караше да изтръпна. Понякога леко, понякога – не. Скоро ще напиша нещичко повече за филма, когато имам време… И може да го гледам още някой и друг път, но няма да бъде тази вечер.
След киното, някои си тръгнаха. Останалите си направихме лека вечерна разходка из центъра на София най-после си намерихме места в Дон Домат. Там е доста топло. Връщането пеша до студентски град, пък беше много добра идея. Някои хора разказваха вицове. Аз май пак бях някъде другаде. Не помня къде. Не че знаех… Разходката на свеж (мне, не беше чист) въздух е като чистенето. Чувстваш се хем по-чист, хем по-мръсен. Хем си уморен, хем си казваш, че скоро трябва да го направиш пак, защото се чувстваш добре след това и всичко наоколо ти изглежда различно.
Сутринта в неделя трябваше да стана рано за състезанието във ФМИ. Станах. Изпонасъстезавахме се. Пореден епизод от сагата: нашият МЯО vs. Сашо и Гошо. 2:1 за нас, но бяхме с един повече.
Вечерта бях уморен, но все пак се помъчих да реша някоя задача за контролното по ЧМ. Заспах, докато се мъчих.
Снощи – отново Балканджи. Отново размазващо. Този път дойде и Васко. Видях и хора, които не мислех, че ще видя на подобни мероприятия.
За лош късмет на съня ми точно като слизахме от таксито на баба Яга видяхме Стеф и Яничка. Към 5 си тръгнахме от О’Шипка. Дълга вечер. И хубава.
Приятна вечер беше. На мрежова Пенчев ни разказва за shell scripting, като някак успя да вмъкне нещо си за някаква пиейчпишка функция. Впоследствие бе обвинен, че така зарибява колежките, но ние всички знаем, че не е такъв човек (или по-скоро, че си има други методи ;) )
След лекцията ме заведоха на ИББ в Кривото. Много хора. Много готини хора… Даже си говорихме не само за компютри (да не повярва човек!). Май весело си прекарахме. Само дето станах доста трудно тази сутрин. Ще спя като му дойде времето…
А, щях да забравя: Иво Вачков е поредния крил се блогър.
И последно, но не и по важност… още един път честит рожден ден на Лина.
perl -e 'print "19 beers" lt "20 beers";'
Последните ден-два някак не остана време да блогна. Поредната малка ретроспекция.
В неделя бях на доста приятен рожден ден. Събраха се по-малко хора от очакваното, но от това не ми стана по-малко весело. Даже напротив. Тръхнах си два часа по-късно отколкото си бях наумил. Друмев, Лина и Пенчев са виновни.
Вчера времето беше ужасно, а точно тогава си бях наумил да не ходя на училище, а да си свърша работата из центъра. Влязох в порочен кръг. Вали ме, вали ме, вали ме сняг. И после когато отида на топло и започва да се топи. Дълбоки и силни рекички започват да се стичат от всички части на главата ми и да се чувствам като обърнат фонтан. Преживях го.
Май нещо ми има напоследък. Забелязах, че не съм никак приятна компания. Нито на Дени в Стъкленото наобед, нито на Хрис, Друмев и Пенчев на биричката в Тороното след мрежовата. Поне така ми се струва. Лошото е когато и на мен не съм си добра компания. Даже и стила ми на писане се е развалил (не че беше хубав, ама на мен си ми харесваше…). Ще се оправя.