Category: разказвам

… ей така тия дни много ми се пише. И аз не знам за какво. Ще започна с разни прозаични неща, пък къде ще стигна – не знам.

Тези три дни протекоха доста странно.
След като разбрах, че ще съм си в стаята много бързо времето ми бе запълнено с какви ли не задачки и закачки, които исках да свърша докато не съм на работа. От тяхното невършене не ми остана време да скучая. Не мога да свърша почти нищо смислено. Спя по 14-15 часа на ден, а остатъкът от времето ми е доста разкъсан. Даже книги не успявам много много да чета. Пък за учене и дума не може да става :)

Вече всички изчезнаха, мен никой не ме тормози и сега спокойно си слушам силно музика и приказвам глупости из ICQ на когото срещна…

Скарлатина. Ще си стоя няколко дена у нас.
Предварително се извинявам ако неусетно съм заразил някого. Просто не подозирах преди снощи. Даже точно преди да изляза. Бях размислил и бях решил да прекарам една приятна вечер вместо все пак да се наспя… Впрочем се наспах. Сега само да хапна и започвам да си наваксвам с видео метариалите, които така и нямах време досега да изгледам. Първи е lessig-nbu :)

Току що привърших задачите си за практикума на първокурсниците по-късно на обед. Условията станаха весели. Ще ги пусна след като мине. Засега ще кажа само, че бях повлиян от мечешката история от днес, на която за съжаление не присъствах, но пък легендите… :)

Та нека поизвадя малко случки от стека. Преди вкъщи беше Дивака. Не знам как се навих изобщо да отида. Впрочем знам – ниикак не ми се прибираше знам, а с някои хора, както и с радио не се спори много успешно :)

Балканджи. Fans. Както се изрази Лина по-рано: получих си дозата. Мдам. Вече нямам нужда от цялата раница хапчета срещу абстиненцията. Концертът си беше много хубав и си поскачахме и попяхме. Стана сериозна тардиция да свирят Поглед повече от веднъж. Харесва ми така. Сребърни ята също много ми харесва.

О, Lessig. За съжаление успях да посетя само последното от всичките му мероприятия, но добри и услужливи хора са записали по-ранните и ще мога да ги гледам като се encode-нат утре. Професорът е невероятен. Презентацията му беше адски изпипана, а той говореше каквото трябва и най-вече както трябва. Леко чувство за хумор. Стабилни доводи. Малко самокритика. Изкефи ме максимално.

Неделя. Олимпиадата във ФМИ. Пет часа, в които умората и следите от недоспиването ми се изпариха тотално. Обичам ги тези преживявания. Този път май се представихме малко по-добре от очакваното (но, можеше и по-добре. Мамка му, как си помислихме, че на онази задача Floyd-а ще е бавен – беше толкова лесна…). След края обаче целия ни МЯО обаче беше труп. Нито знаехме на кое място сме (в последния половин час не се обявява текущото класиране) нито искахме да знаем. Поспорихме малко с Крис и си тръгнахме преди коктейли, закривания и класиранеобявявания. Стефчо ме докара с колата до у нас. Било хубаво с кола…

Събота. Целият ден във ФМИ. Първо едно много продуктивно упражнение с първокурсниците. Даже успях да им разкажа за buffer overflow-и основните неща. Вече ще ползват cin.getline()… Следобяд (даже докъм вечерта) тествахме всички компютри за неделята. Мъка си беше. И нерви. Вируси. Глупаво PC^2. Леко заспали писачи на .bat файлове. Измъкнах се чак към 7 и половина. И вместо да си отида да спя минах да вечерям с Росен. Беше доста въодошевен от лекцията си на M$ деня по-рано и ми говори доста неща (доста от тях интересни), но аз май главно кимах. Май пак не си легнах рано. Даже не помня защо…

На семинарчето в петък ще отделя друга публикацийка. Писана по тъмно по възможност… Защото сега вече не е.

Сигурно съм изпуснал разни неща. Здраве да е. Беше ми приятно да попиша малко.

Лек ден.

Spending my time
Watching the days go by…

Неусетно мина една година от миналогодишния рожден ден на Васко. Също толкова неусетно си направих мъничка равносметка, но съм уморен да пиша за нея сега.

За рожденния ден снощи.
Страшно се зарадвах на реакцията на Васко когато му подадох пакетчето с After Eight. И без това си бях в добро настроение вечерта, но това наистина ме накара да се усмихна. Доста по-късно играхме фризби с него в коридора. Музиката в началото не беше съвсем на ниво, но нещата бързо си дойдоха по местата. Е, наложи се и аз малко да dj-ствам, но си заслужаваше жертвата :) Видях много хора, които исках да видя.

Тръгнах си към 6 и половина…

След малко отивам във ФМИ, зареден с много положителна енергия и с малко тъга…