Categories
разказвам

разни поредни

Вечерта на първи юни се прибрах спокоен у нас, седнах на компютъра, но… монитора не пожела да проработи. Мишо и Евгени си пишеха някакви проекти, така че завърших детския празник с детска книжка и в леглото.

Вчера гонихме цял ден разни ватърно-мелничави проблеми на работа и нямах време да се обърна почти. Прибрах се по никое време, с почти никакви сили, но пък с удовлетворение от решените проблеми. В една от почивчиците от безбройните пускания на ab си попромених старото сайтче. Нов шрифт, доста повече title-и, някой и друг променен текст. За половин час толкова…

Сега чета разни измишльотини на Магда. Никак не ми е приятно, но честно казано не искам Магда да изпонакъса моята група, а в понеделник имат контролно. Въпреки, че през този семестър разказах доста неща не по начина, който аз исках, смятам, че компромисът беше разумен. Глупав клас за дървета и „голяма честворка“ в замяна на малко заявка за мислене и макар и не толкова близка – среща с „истинския свят“. А и един кабел как ми се опъна преди малко… Ръждясал съм. Трябва да зачестя сеансите в локалната мрежа. Много дини… А колко и се търкалят мен и чакат да ги взема… Май пак почнах с оплакванията. Лека нощ.

Categories
разказвам

без думи

Mom, I think I see in the future!

Накратко – познах, че вчера (или когато всъщност беше беше първи юни :) ) ще бъде хубав ден.
Всички бяха усмихнати.
Май и аз даже…
Обичам шоколадови пурички.
Лекцията по мрежова сигурност беше много приятна.
На ИББ също беше много весело.
Прибирането вкъщи също беше много много весело.

Нямах нужда да кажа и една дума през целия ден. Всичко мина бързо, леко и някак радостно. Без да прекалява.

Categories
разказвам

back in wet

Отново в София в петък вечер. Бях скапан от пътя и почти моментално заспах. Пропуснах малко набиране на лекции по КАрх. Извинявай. Някой друг път… Май още не съм се оправил съвсем от скарлатиноподобното нещо. Доспива ми се адски често и силно. Не мога да му устоя… Точно поради тази причина и все пак реших да пропусна семинара на lug-bg. Може би трябва по-често да слушам майка ми…

Съботният работен ден не ми се отрази добре. Мъките с load balancing-а ни дойдоха в много и си тръгнахме рано-рано. След страшните дъждове предните дни небето беше ясно, слънцето ми блестеше в очите и… обиколих набързо центъра. Пет минути след като се прибрах отново котките и кучетата напомниха за възможността си да се изсипват над нас в невероятни количества. Както валеше и гърмеше… токът спря. Нямах избор освен да запаля единствената си свещичка и да чета. Нямах избор освен спокойно да се унеса след като единствената ми малка свещичка се превърна на почти невидима топчица восък. Токът дойде. Всичко се оживи и се събудих. Но не за дълго. Нямаше интернет. Отново в леглото…

Днес (май вече вчера) ме изненадаха, че сме на състезание във ФМИ. Нито аз, нито Стефчо бяхме в настроение да мислим. Никак не се получи. Половин час преди края хванахме колата му и обратно вкъщи.

Дъждът тази вечер най-после ме настигна след неколкодневното ми измъкване. Зарадвах му се и не се опитах да бягам. Let the game be fair…

Евгени се прибра от Рила. Бях му дал апарата и той се отблагодари със страхотни снимки (ден 1, ден 2). Особено тази.

Categories
разказвам

бал, концерт и още нещо

някой ден от седмицата, 26-и май
Прекарах половин ден из ПМГ.
Пак не успях да си подам документите в КАТ. Нищо – другия път.
После взех Дени да пием бира и да ходим на бала на ПМГ. От „Улицата“ гледката е хубава.
Трудно ми е да си представя, че минаха две години вече. Не успях да се отърва от натрапчивото чувство на носталгия. Дори по време на гадния, но весел предизборен концерт на Конниците по-късно след това…

Въпреки, че часовникът ми спря, а на телефонът ми му свърши батерията се прибрах рано.

Categories
разказвам

месец май, ден двадесет и четвърти

Вторник. 24-и май..
Както и миналата година на празника бях в ПМГ. Впрочем главно заради това изобщо се прибрах в Горна. Дори след всички катаклизми в това училище там някак си се чувствам като у дома си. Знам, че вече не е същото. И аз не съм същия, но местата, на които съм бил и мога и искам да се връщам понякога, не са много. Не искам да загубя и това.

Церемонията не беше по-различна от обикновено. Frienemy си имат наследници. Пяха „Under the Bridge“. Е, и „Клетва“, разбира се. Хубав випуск са ’05. Както и повечето останали :) За съжаление от тях ще познавам все по-малко и по-малко.

Пълен с положителни емоции след това реших да се разходя из града. Сам. Времето беше страхотно, улиците гъмжаха от усмихнати хора и особено от красиви млади търновки. Освен, че допринесоха за доброто ми настроение довяха и доста приятни спомени…

Разхождах се с часове. Четох в парка. Срещах стари познати. Ядох от най-вкусния крем-сладолед на земята (да, точно – от чичкото пред съвета). Даже и снимах малко.

Вкъщи ме чакаха ягоди с портокалов сок, легло и хубава книга.

Малко неща ми липсваха този ден. По-скоро хора…