Архив за категория „разказвам“

Случка в мола с McDonalds и кроше

Така се случи, че бях до ескалатора в мола. Няма значение кой. Пред мен вървеше мъж. В едната ръка – дете, в другата – голям хартиен плик от McDonalds. Към същия този мъж се приближи младеж. Вместо просто да застане нахално пред мен, той направи нещо друго. Удари мъжа. Не много силно – толкова, че […]

Дисекция на един грабеж

Понякога хората ми казват, че мисля прекалено много. Трябва да призная, че е вярно. Един прост пример: неведнъж съм разсъждавал над това какво бих направил ако се опитат да ме оберат на улицата. В кой случай бих се опитал да избягам, в кой случай бих се бил за вещите си и в кой случай бих […]

Още летящи неволи

Предишният проблем с един отменен полет, освен добре забравен ми се струва и като капка в морето. Да си призная преди това пътуване не бях имал проблеми с въздушни разходки, но сега ми се връща. След първият отменен полет за Мюнхен последва и втори и пред угрозата от трети минахме на друга схема. Летя в […]

Капитализиране на съботните утрини

За разлика от повечето съботни утрини, които започваха с въпроса „Защо по-дяволите сме пак в София?!“, първата ми такава за 2008-а беше с по-различни очертания. Кресло в топли тонове, табуретка в същите, чаша черен чай и малка купчинка хартия. Без да броим хората. През цялата 2007-а година бях абониран за интернет изданието на Капитал. Разбира […]

16,5 °

What the… Целите на по-долното дълго писание са главно 2: да прекратя по възможно за мен най-грандиозен начин дългото ми неписане да споделя едно прекрасно пътуване, едно от тези, които не му се случват често на човек, пък камо ли на мен да се сещам за горното пътуване във вечерите, в които си чета старите […]