Понякога хората ми казват, че мисля прекалено много. Трябва да призная, че е вярно. Един прост пример: неведнъж съм разсъждавал над това какво бих направил ако се опитат да ме оберат на улицата. В кой случай бих се опитал да избягам, в кой случай бих се бил за вещите си и в кой случай бих [...]
Архив за категория „разказвам“
Още летящи неволи
Предишният проблем с един отменен полет, освен добре забравен ми се струва и като капка в морето. Да си призная преди това пътуване не бях имал проблеми с въздушни разходки, но сега ми се връща. След първият отменен полет за Мюнхен последва и втори и пред угрозата от трети минахме на друга схема. Летя в [...]
Капитализиране на съботните утрини
За разлика от повечето съботни утрини, които започваха с въпроса „Защо по-дяволите сме пак в София?!“, първата ми такава за 2008-а беше с по-различни очертания. Кресло в топли тонове, табуретка в същите, чаша черен чай и малка купчинка хартия. Без да броим хората. През цялата 2007-а година бях абониран за интернет изданието на Капитал. Разбира [...]
16,5 °
What the… Целите на по-долното дълго писание са главно 2: да прекратя по възможно за мен най-грандиозен начин дългото ми неписане да споделя едно прекрасно пътуване, едно от тези, които не му се случват често на човек, пък камо ли на мен да се сещам за горното пътуване във вечерите, в които си чета старите [...]
насоки
Вкъщи нямам интернет. А обичам да пиша нощем. Рядко ми се ходи в клуб. Не вярвам скоро да пиша много. Е, кратките неща не мога да си/ви ги спестя. Музиката много ми действа напоследък. И не само напоследък. Пък и май не само на мен. в определени граници студът е състояние на духа. До преди [...]
Аз съм Николай.