Архив за категория „аз“

Дзифт

Дзифт. Най-после български филм, който изглежда добре. Заслужава си да се гледа дори само заради сцената, в която Ада пее. Виж снимката. Твърде умен и твърде черен филм. Но това се очакваше.

Дисекция на един грабеж

Понякога хората ми казват, че мисля прекалено много. Трябва да призная, че е вярно. Един прост пример: неведнъж съм разсъждавал над това какво бих направил ако се опитат да ме оберат на улицата. В кой случай бих се опитал да избягам, в кой случай бих се бил за вещите си и в кой случай бих […]

Небеса

Ето още малко от машината на времето. Долното ревю на Небеса съм писал преди почти 4 години, на 21 юни 2004г.: Отдавна не бях гледал пукнат филм. Небеса започна обещаващо, пък и филмите с подобни голи пиано мотиви рядко са за изпускане. Погледах. Не съм плакал на филм от 6 годишен – краят на Питър […]

За хумора, Камен Донев и народното творчество

Обичам да се смея. За съжаление на много хора, обичам и да се шегувам. През годините съм намерил малко хора, които да имат подобно на моето чувство за хумор. Камен Донев е един от тях. Когато Лина ми се обади и ми предложи билети за моноспектакъла му За народното творчество, дори стоте милисекунди, в които […]

Сутрешно блаженство

Начало на деня: аларма, snooze x 6, изцъкляне пред вече твърде късния час, свръхзвуково миене на зъби, изстрелване като коркова тапа към училище/офиса. Не, благодаря. Тествал съм ставането 15 минути преди излизане с години и това само ме е убедило, че има и по-добри начини за започване на деня. „Пренавиването“ на алармата не ми помага […]