Categories
разказвам

кривовесела вечер

Приятна вечер беше. На мрежова Пенчев ни разказва за shell scripting, като някак успя да вмъкне нещо си за някаква пиейчпишка функция. Впоследствие бе обвинен, че така зарибява колежките, но ние всички знаем, че не е такъв човек (или по-скоро, че си има други методи ;) )

След лекцията ме заведоха на ИББ в Кривото. Много хора. Много готини хора… Даже си говорихме не само за компютри (да не повярва човек!). Май весело си прекарахме. Само дето станах доста трудно тази сутрин. Ще спя като му дойде времето…

А, щях да забравя: Иво Вачков е поредния крил се блогър.

И последно, но не и по важност… още един път честит рожден ден на Лина.
perl -e 'print "19 beers" lt "20 beers";'

Categories
разказвам

фонтан с бира

Последните ден-два някак не остана време да блогна. Поредната малка ретроспекция.

В неделя бях на доста приятен рожден ден. Събраха се по-малко хора от очакваното, но от това не ми стана по-малко весело. Даже напротив. Тръхнах си два часа по-късно отколкото си бях наумил. Друмев, Лина и Пенчев са виновни.

Вчера времето беше ужасно, а точно тогава си бях наумил да не ходя на училище, а да си свърша работата из центъра. Влязох в порочен кръг. Вали ме, вали ме, вали ме сняг. И после когато отида на топло и започва да се топи. Дълбоки и силни рекички започват да се стичат от всички части на главата ми и да се чувствам като обърнат фонтан. Преживях го.

Май нещо ми има напоследък. Забелязах, че не съм никак приятна компания. Нито на Дени в Стъкленото наобед, нито на Хрис, Друмев и Пенчев на биричката в Тороното след мрежовата. Поне така ми се струва. Лошото е когато и на мен не съм си добра компания. Даже и стила ми на писане се е развалил (не че беше хубав, ама на мен си ми харесваше…). Ще се оправя.

Categories
посвещавам

Честит празник…

… мили дами!

Categories
разказвам свят сметачи

шест дена из март

Пише ми се. Сигурно за няколкото предишни дена. А може и за нещо друго. Ще видим. Не знам защо. Просто, когато на човек му се пише трябва просто да си намери къде и с какво да пише. Но трябва да пише, когато му се пише. Защото може след малко да не му се пише.

Март. Първи. вторник.
Малко бабомартенско настроение. Мартеници наляво-надясно. Весело…
Ситуацията с практикума на първокурсниците се обърка малко и се наложи тотално да си променя програмата. За сметка на това пък ще водя на същата група, на която водих и първия семестър. Те много се зарадваха. Това, че те се зарадваха много зарадва мен. Приятни са…

Март. Втори. сряда.
Поредния ден с доста работа. Успяхме да подкараме ISDN-а. Оказа се, че орбителския безплатен нет не върви като хората през ISDN. Губи пакети като луд. За резервен вариант (ако все пак ISDN-а спре по време на шоуто) решихме да ползваме bluetooth+grps+mtel. Върви доста прилично, между другото само дето е малко скъпичко. Даже доста…
Изненадаха ме, че с Милен ще сме у ефиро да даваме статистиките на холандците и на миксера, че онези не могат се оправи сами. Блах, костюмът ми е в Горна…
Вечерта се прибрах що-годе рано, защото нямаше мрежова.

Март. Трети. четвъртък.
Почивка. Уж. Поне станах късно. Докато си обърна стана обяд и с Евгени започнахме подготовката за рожденния му ден. Фантастико. Много, много режки раници. Варене на картофи. Картофена салата. Подреждане. Даже малко чистене :) Обръщане на едното легло. Заприлича на параван. Периодът около подаряването на подаръците беше култов. Музиката прекалено много ме караше да се замислям, а и бях уморен. Към 2 и малко съм заспал. И светкавицата на фотоапарата не е успяла да ме събуди. Снимките от трети. Сникмите от след полунощ. Много добре се получи купончето.

Март. Четвърти. петък.
На работа. Успях само за малко да видя баща ми, колкото да пием по бира и да ми даде костюма. Ходихме с Милен на една от репетициите. Занесохме си и LCD-то. Там: малко хаос и много студ. Вечерта си направихме едно УС. Не успяхме да си решим огромният проблем с липсата на доброволци за окабеляването. Как да обясним на колегите, че всичко е за тях? Че не правим това за нас? Трябва нова политика в тази насока. Трябват нови идеи… Събранието се попроточи (някои хора пиха доста бира все пак…) и пак не успях да легна рано. А исках.

Март. Пети. събота.
Не ми се говори за теста. Никак. Свършихме си работата. Висяхме 10 часа в студеното им студио. Хората от БНТ ми се видяха доста свестни. И те си свършиха работата. За останалите се опитах се да не се ядосвам. Кой каквото прави – за себе си го прави. Радвам се, че тези дни не съм псувал нито веднъж. Към 1 бяхме вече в офиса и се засилихме към Уго. Хапнахме. Нямах сили да се замъкна после и до fans…

Март. Шести. неделя.
Станах късно. Ядох кюфтета и реване. Благодарение на майка ми :)
Опъвах кабели.
Windows-а ми днес сякаш усети, че дните му са преброени и започна адски много да се лигави. Днес успях да си подготвя всичко и само намирам малко време и си заминава. Няма да ми липсва много.

Categories
разказвам

господари

Току що се прибирам и едва гледам. Ще пиша повече като се събудя по някое време…
Само две-три неща да си кажа. Някои хора си вършат работата. Някои – не. В макдоналдс е гадно. По дрехите посрещат, по ума изпращат. Лека нощ…