Архив за категория „аз“

из дневниците на един незнам-си-какво

Няма златна среда. Рядко си правя равносметки. Поне рядко са осезаеми. За мен обощенията не са някакво действие, а един процес. Почти неумиращ. Разбира се вкараването на големи блокове спомени и мисли в ред е неизбежно. А понякога е и необходимо. Не. Това няма да бъде тази голяма равносметка. Нищо не ми пречи да си […]

седмица

Пак осъмнах без бележки за една седмица. На ИББ в Сряда не се застояхме много. Главно пообсъдихме една хубава идея. Много хубава идея. Трябва малко да се стегна и да помогам с каквото мога. А, и малко поточно видео… Четвъртък вечер бяхме на Черно Фередже с Хрис, Пенчев, Curly и Бобсън. Лигавиха се доста, не […]

да факин мюзик

Не бях слушал музика у нас с месеци. През това време, обаче, слушах много музика. » Балканджи. Четири пъти. Малко патриотизъм. Много чувство. Малко болка и носталгия. На живо. » Tortilla Flat. Малко мйетъл? Не съм срещал натурален течен шоколад. Те приличат точно на него. Сладки, но не сладникави. Плътни (държа течния шоколад в хладилник). […]

ако…

Много неприятни няколко дена. С малко, но големи изключения: задачите събота вечер, Балканджи+Дивака неделя вечер, бирата с баща ми тази вечер. Оптимизмът е хубаво нещо. Дано да го имам още дълго време. Лека нощ!

дупка в стената

„Камината“. Маршрутката блъсна автобус и за съжаление закъснях с 5-10 минути. Представлението бе локалния максимум на културните мероприятия през изминалите седмици. Не ме разтърси. Даже може би не ме впечатли. Но беше твърде топла, тъжна, радостна и проницателна пиеса. Благодаря! Не, не за виното и фъстъците на горния етаж. Даже не и за играта. За […]