Архив за категория „аз“

чисти, смели, сръчни

Ох, какъв ден. След снощните словесни лъкатушения по никое време на сутринта и даже до късно следобед не бях най-адекватния човек на земята. След това обаче, едно по едно нещата започнаха да си идват на мястото. И живинката се върна. И настроението… Вместо на тест по мрежова се разходих по центъра. По къс ръкав в […]

ако

Ако можеш да видиш граденото цял живот срито и без дума за кажеш, да почнеш отново градеж, или в миг да изгубиш богатството, в игра придобито, и бедата със смях да презреш; ако бъдеш любовник, но без да си хлътнал нещастно, ако можеш, когато си силен, да бъдеш и мил, и когато те мразят – […]

нищо повече

Днес на връщане от работа си купих кутия сладолед. Знаех, че в хладилника имаше шоколад. Нямах настроение за нищо. Половината сладолед остана. Хладилникът ни не умее да замразява. Не исках да се топи… Но се стопи. Лежах и си слушах точно онова албумче на Король и Шут. Просто ей така, лежах и си слушах… И […]

една събота…

Съботата започна доста припряно. Сякаш бях забравил за извънредното упражнение във ФМИ. А точно то беше първото хубаво нещо в дългия ден. Срещите с първокурсниците стават сякаш все по-приятни. И някак задушевни… И весели. Ще ми липсват лятото. Особено тези като съботната, които се проточват във времето. Особено ми се зарадваха на мечетата, които носех. […]

northern star

Докато погледът ми се плъзгаше по редове като return t.LeftTree().empty() && t.RightTree().empty() мислите ми бяха съвсем другаде. Лутаха се между песните на Hole и Ennio Morricone, купчина мои спомени и купчина мечти за бъдещето. Спомените бяха топли. Мечтите – от тези, които няма да се сбъднат. Винаги съм смятал, че истинските мечтите живеят заради самите […]