Category: посвещавам

За разнообразие прескочих един месец :)

Ходихме до Турция за затъмнението. Беше една ужасяващо хубава седмица.

А днес отново е втори :)
Но Виша го е казала по-добре…

Странен месец. Започна на 2-ри със Срещу стената.

Всъщност невероятно хубав месец. Не знам накъде върви света, но напоследък все по-често се намират разни птички, хора (и приятели даже ;) ), които ми напомнят недвусмислено, че животът е хубав!

Погледът ми надалеч достига
Искаш ли да дойдеш с мен до там

Преди време си правих глуповат нещо-като-социален ескперимент. Разхождах се по улиците на София и се опитвах да гледам хората в очите. Повечето, не повече от секунда след като осъзнаеха какво се случва, извръщаха поглед и бягаха от моя. С един от неповечето още сме приятели.

Предпочитам поглед пред думи. Причините са си мои. Трудно чета между редовете. Лесно поставям разни бонбони и пирони межу редовете. Често ми казват, че ме разбират. Срам ме е да ги помоля да ми обяснят какво разбират. Често не разбират. Аз също.

Подбни неща ми се случиха днес… Случвали са ми се много пъти преди това.

Погледът трудно лъже.

Животът е хубав. Не само заради двата невероятни дни в Горна. Или само заради двата невероятни и забавни дни с Васко и Хрис, прекарани в писането на проекта по Мрежова сигурност. Или пък само заради невероятната вечер във Fans, докато слушахме Ювиги.

It’s a beautiful life, oooh
I just wanna be here beside you

Заради хората около мен е.
Наистина.

П.П. Невероятно готино е да ядеш ориз с пръсти.

Странна нощ. Така и не успях да си дочета лекциите по КАрх (за които много, много благодаря). Вместо това прочетох последната три-четвърти страница от „Пикник край пътя“. След това се оставих в ръцете на размишленията и на невероятната музика по радио 1. Минаха почти пет пъти по половин час оттогава…

И още не съм сигурен. Дали два пъти по седем е 12 или 22. Но си имам утеха. И малко тъга. И много топлина.

Идеален повод да погледнем живота от по-светлата му страна. Хайде!