Categories
разказвам свят сметачи

шест дена из март

Пише ми се. Сигурно за няколкото предишни дена. А може и за нещо друго. Ще видим. Не знам защо. Просто, когато на човек му се пише трябва просто да си намери къде и с какво да пише. Но трябва да пише, когато му се пише. Защото може след малко да не му се пише.

Март. Първи. вторник.
Малко бабомартенско настроение. Мартеници наляво-надясно. Весело…
Ситуацията с практикума на първокурсниците се обърка малко и се наложи тотално да си променя програмата. За сметка на това пък ще водя на същата група, на която водих и първия семестър. Те много се зарадваха. Това, че те се зарадваха много зарадва мен. Приятни са…

Март. Втори. сряда.
Поредния ден с доста работа. Успяхме да подкараме ISDN-а. Оказа се, че орбителския безплатен нет не върви като хората през ISDN. Губи пакети като луд. За резервен вариант (ако все пак ISDN-а спре по време на шоуто) решихме да ползваме bluetooth+grps+mtel. Върви доста прилично, между другото само дето е малко скъпичко. Даже доста…
Изненадаха ме, че с Милен ще сме у ефиро да даваме статистиките на холандците и на миксера, че онези не могат се оправи сами. Блах, костюмът ми е в Горна…
Вечерта се прибрах що-годе рано, защото нямаше мрежова.

Март. Трети. четвъртък.
Почивка. Уж. Поне станах късно. Докато си обърна стана обяд и с Евгени започнахме подготовката за рожденния му ден. Фантастико. Много, много режки раници. Варене на картофи. Картофена салата. Подреждане. Даже малко чистене :) Обръщане на едното легло. Заприлича на параван. Периодът около подаряването на подаръците беше култов. Музиката прекалено много ме караше да се замислям, а и бях уморен. Към 2 и малко съм заспал. И светкавицата на фотоапарата не е успяла да ме събуди. Снимките от трети. Сникмите от след полунощ. Много добре се получи купончето.

Март. Четвърти. петък.
На работа. Успях само за малко да видя баща ми, колкото да пием по бира и да ми даде костюма. Ходихме с Милен на една от репетициите. Занесохме си и LCD-то. Там: малко хаос и много студ. Вечерта си направихме едно УС. Не успяхме да си решим огромният проблем с липсата на доброволци за окабеляването. Как да обясним на колегите, че всичко е за тях? Че не правим това за нас? Трябва нова политика в тази насока. Трябват нови идеи… Събранието се попроточи (някои хора пиха доста бира все пак…) и пак не успях да легна рано. А исках.

Март. Пети. събота.
Не ми се говори за теста. Никак. Свършихме си работата. Висяхме 10 часа в студеното им студио. Хората от БНТ ми се видяха доста свестни. И те си свършиха работата. За останалите се опитах се да не се ядосвам. Кой каквото прави – за себе си го прави. Радвам се, че тези дни не съм псувал нито веднъж. Към 1 бяхме вече в офиса и се засилихме към Уго. Хапнахме. Нямах сили да се замъкна после и до fans…

Март. Шести. неделя.
Станах късно. Ядох кюфтета и реване. Благодарение на майка ми :)
Опъвах кабели.
Windows-а ми днес сякаш усети, че дните му са преброени и започна адски много да се лигави. Днес успях да си подготвя всичко и само намирам малко време и си заминава. Няма да ми липсва много.

Categories
сметачи

пример

Уф, че ден. Цял ден се мъчихме хем с балансирането на сървърите (впрочем аз никак не се мъчих – само давах глупави идеи, добре де – имаше и някоя и друга не чак толкова глупава) и с тестването на примерния IQ тест. Flash е копеле. Копеле. Копеле. Накрая все пак пробата тръгна и тестът е вече на линия. Който иска може да се пробва. Резултатите няма да се пазят така че спокойно. Няма да разбера колко по-умни са всички от мен :)

Сега е време за малко почивка, защото утре и вдругиден се очертават дълги и тежки…

Между другото блоговете станаха 200.

Categories
сметачи

магрегаторска история

RSS е голяма работа. Спор няма.

Всичко започна с една .NET джунджурия, на която даже не и помня името. Само помня, че беше много красива и си имаше много сериозен недостатък заради който я зарязах. И него не помня.

Следващата стъпка. Напред мисля. RSS плъгин за огнената лисица. Изскачаше вляво, когато ѝ кажех. Нагласях си на колко време да ги проверява за новости. Пусках си го с кеф сутрин още преди да съм се събудил. Бях си нагласил собствени стилове. Всичко беше прекрасно, но… Винаги има едно поне мъничко но. Често ходех тук и там. Било то вкъщи (в Горна де). Било то у някой приятел (не можех да изтрая да се прибера за да си проверя feed-вете, разбира се).

Стъпка 3. Bloglines. On-line агрегатор. Много лесно добавяне на нови източници. Подреждане в категории. Много приятнa javascript навигация из категориите. Бърз. Всичко беше прекрасно повече от година, но… Тук НО-то стана доста голямо напоследък. До скоро всеки източник се проверяваше на около час. Или на два. Съдя от една страна по посещенията на робота им из моето блогче и от друга по Updated полето, което си има всеки източник при показване. Не се съмнявам, че източниците са се увеличили главоломно последните месеци. Не се съмнявам, че сървърите нямат физическата и психическата възможност да посещават страниците вече толкова често, ама все пак виждам неща от рода на:
Updated Sat, Feb 19 2005 1:30 PM
Updated Fri, Feb 18 2005 1:45 PM
Updated Wed, Jan 26 2005 4:47 AM

Сега е Tue, Feb 22 2005 19:14 PM
За четири дни при мен роботът е идвал два пъти.
Разбирам разработчиците. Безплатна услуга и нямам ни най-малкото намерение да им се сърдя. Но Bloglines върви към неизполваемост!

Днес се опитах да пробвам feedster. Агрегатори, които работят само с iso-8859-1 да не е посмял никой да ми препоръчва.

Уеб агрегаторът отива при уеб галерията. Приложенията, за които важи великата мисъл на Марк Твен:

Когато искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам.

Имам идеи и за двете. Даже за галерията имам малко повече от идеи. Само малко време да изпадне от някъде. И още съвсееем мъничко желание.

Categories
разказвам сметачи

хора, линукси…

Борех се за пореден път с един флаш player под freebsd-то. Отдавна трябваше вече да съм си тръгнал. Не ми се ходеше много много вкъщи. София ме спаси като каза, че ще ходи на първата лекция от linux курса в ТУ. Оказа се, че интересът е бил твърде голям и я заварих в коридора с Георги Гунински. Винаги ми е приятно да си говоря с нея за уеб. И за php. Е и понякога за разни странични неща :) Не че някога съм имал особени предразсъдъци относно жените програмисти – все пак Мария ме е била по състезания още като ученик. На излизане имаше страшно много познати. С Ваньо трябва да вземем да пием бира скоро, че не сме се виждали от бая време. Появи се и Лина даже. В Сърцата нямаше места (бяхме дестина май) и се наложи да седнем в нещо кръчмоподобно около ТУ. Йовко и Шопов и още няколко човека си тръгнаха рано. На мен малко ми се спеше и не знам как удържах докъм 12. Впрочем заради на Бобсън и Стоян странните приказки вероятно…

Categories
сметачи

php::dbi

Снощи след изпита и бирата и пицата в Торонто реших да разпусна с малко работа. За съжаление машината ми в офиса беше спряна и се наложи да измисля да правя нещо на windows-ката у нас… Сетих се, че трябва да се пренапише чатчето да работи с SQLite. Самото преправяне ми отне около 3 пъти по-малко време от чуденето дали избщо да го започна. Методите на стария клас за абстракция на ДБ-то и на PEAR::DB се оказаха почти еднакви. Пък и заявките не са бог знае колко. Странното беше, че след като всичко тръгна със SQLite после при опита да си го върна да работи с MySQL (като само се смени dsn-а де…) нещата малко се сбозиха. Забелязах следните две неща:

  • SQLite разрешава около имената на таблиците да има кавички – това го разбрах след като на няколко места бях написал заявки от рода на SELECT баба FROM ? WHERE дядо, а DB-то нали escape-ва всичко де що е с въпрос. Решението е вместо ? да се ползва ! – тогава шляпва параметъра в заявката едно към едно
  • SQLite не го бърка да не оставиш интервал между името на таблицата и WHERE – като например в SELECT баба FROM дядоWHERE стринка

Сега трябва да се напише нещо дето товари чата с много потребители за да се знае колко може да удържи. И освен това за да се сравни производителността на SQLite и на HEAP таблиците в MySQL.

Иначе първите ми впечатленията от PEAR::DB са малко противоречиви. Първо – вързано е с PEAR. Мразя обработката на грешки там защото няма лесен начин да му кажа например да умира при всяка DB грешка, а тези от другите PEAR класове да си бъдат прихващани по нормално му. Е има – след всяка заявка да проверявам за грешка. Ама няма. Второто го забравих…

Мисля, че много съм се изнежил с този perl.