Коментари на: Пинг-понг

От: FroZzen

FroZzen — Mon, 02 Aug 2010 17:09:14 +0000

Много интересни мисли – не очаквах от Николай Бачийски, човекът-wordpress да има такъв философски блог :) Не че програмирането изключва философията, напротив. Поздравления!

Само ше споделя, че общуването е като игра на пинг-понг – ако си твърд и безкомпромисен като стена, топчето винаги ще отскача от теб, ако си мек (или се усмихваш меко), то ще се задържа повече при теб. Ако пък си подвижен и жив като вода, то ще се носи по повърхността или ще потъва в теб, но ще има комуникация. Важното е да се усмихваме :-)

От: Боян Иванов

Боян Иванов — Sun, 25 Jul 2010 19:58:41 +0000

Да, доста по-страшно е да го забравиш, отколкото да го счупиш. Забравата е най-страшното наказание

От: гравитон

гравитон — Wed, 21 Jul 2010 23:16:35 +0000

Удоволствието за истинския играч, е в овладяването на колкото се може повече от безкрайното разнообразие движения на топчето и живота! А щастието: самата игра – живот!

От: Стефан

Стефан — Thu, 15 Jul 2010 00:34:56 +0000

Страхотна метафора :) .. с известна доза динамика. По мои наблюдения случайте са само един и половина :) – да го получиш фалцирано или да си го държиш на скрито, което е едно от следствията на първия случай. Тъй че всичко започва от първия пропуск на първия фалц, тогава човек трябва да разбере че не той не може да играе, ами че ако топчето не се фалцираше играта нямаше да съществува, защото щеше да е скучна като тази без топче … а иначе топчета под път и над път :)

От: Ники

Ники — Fri, 18 Jun 2010 11:17:09 +0000

Трябваха ми 40 години, за да схвана ето тези простички неща. Браво на теб, че си успял по-рано. И че така добре си ги описал с аналогия.

Щастието не е да притежаваш топче, щастието е играта с него…

От: Дидо

Дидо — Tue, 30 Mar 2010 16:04:43 +0000

Силни думи, наистина.

Казаното от @Живко също ми хареса като пример.

От: Калин

Калин — Tue, 30 Mar 2010 12:10:21 +0000

Много красиво и изчистено е казано, мисля че всеки има какви изводи да си направи, след като прочете това.

От: Марто

Марто — Mon, 29 Mar 2010 11:00:31 +0000

Страхът подтиква към много неща, дори ограничаването на свободата на близките ти хора :|

От: Michel

Michel — Mon, 29 Mar 2010 08:00:13 +0000

Добре казано…

От: Живко

Живко — Sun, 28 Mar 2010 13:29:59 +0000

Като пясъка, колкото повече го стискаме, толкова повече го изпускаме. Имаше такава мисъл, ако искаш да го задържиш трябва да го носиш с отворена ръка.