Има дребни открития, често добре прикрити, които бутват леко колата и животът ни, барабар с нас, отпрашва в съвсем различна посока. Запознах се наскоро с миловиден чичко, който толкова се впечатлил от перспективите пред един SEO специалист, че моментално се преквалифицирал на продавач-консултант в магазин за луксозни плувни артикули.
Аз не се преквалифицирах в нищо. Просто цъкнах на една връзка и се отвори един сайт. Бях първи курс, имах много свободно време и, както и сега, се изживявах като програмист. С компютрите си говорехме на един език, но някъде бях прочел, че програмистите трябвало да могат да пишат добре. Било то писма, било документация. Или просто, за да е сигурно, че умеят да се изразяват пред хора (и пред себе си) без да опират до точки и запеати, смешни ръкомахания или малката теорема на Ферма (голямата е тооолкова 9-и клас).
Но нека се върнем на сайта, който отворих в предния абзац. Не само заради възбуждащата черно-червена гама, The Morning News ми стана идеален пример за кадърно писане. Бих казал даже, че ме вдъхновяваше. Ако, разбира се, бях седнал да пиша каквото и да било (обвинявам учителката ми по литература!). Бих казал също и, че беше лека, но идеална смесица между публицистика и проза. Ако, разбира се, знаех какво значи публицистика. Накратко – харесваше ми.
Без да съм наясно какво чета, аз четях. Даже не ми пречеше, че сайтът се задвижва от Movable Type. Важното беше, че някой се забавляваше с думите. Което забавляваше мен. Което пък щеше да забавлява някого, който щеше да чете писмата ми след време. Вече съм забравил всички култови (някои даже малко повече от култови) есета от The Non-Expert. Забравил съм и колко нощи съм прекарал в разглеждане на снимки на мечки или на клавиатури на лаптопи, рисувани от деца. Всъщност съм забравил почти всичко, което съм прочел или видял в The Morning News. Запомних само едно.
Много важно е как го казваш. Каквото и там да имаш да казваш. Или да нямаш.
