Снегът не закъсня – появи се само няколко часа след последната страница на Сняг. Орхан Памук разкрива какво се случва с главния герой още в средата на книгата и това я прави само по-интересна.
Помислете си колко от книгите бихте дочели, ако знаехте какво ще се случи в края.
Имам едно много неприятно качество – успявам да се поставя на мястото на всички страни в един спор, успявам да видя и доброто и лошото във всяка идея. Няма да ви занимавам с проблемите, които ми е създала през годините тази „двуличност“, по-скоро искам да ви убедя, че твърдата позиция е събитие, от което всички страни биха имали полза.
Основният ми аргумент ще бъде Стефан. За сметка на това, че аз нямам вдъхновение да пиша за програмиране напоследък, той се грижи да го прави и заради мен. Последните му две писания: Кога да търсим нова професия? и Разбиране, сложност и мисъл предизвикаха очаквана реакция, къде относително обоснована, къде чисто емоционална от много негови (по)читатели. В тях не се се описват „за“ и „против“ неговата теза, напротив, Стефан излага доста силно неговите идеи почти игнорирайки другата страна. Не защото обратните аргументи не са важни или нямат смисъл, а просто защото той не вярва в тях.
Резултатът от на пръв поглед едностранчивото изложение е интересен:
Изводът от случката е прост: бъдете твърди в позицията си – така и вие и тези, които не са сългасни с вас ще излязат мислили и научили повече от спора.
Както на всеки истински мъж, така дойде и моето време да правя палачинки без женска намеса. Като всеки истински програмист пък, разгледах десетки рецепти в интернет преди да се спра на най-обещаващата и държаща на пропорциите.
Резултатът, макар вкусен, не е толкова важен. В няколкото свободни минути между етапите на приготвяне се зачетох в „Готварска книга за мъже“, в която „авторът – музикант по професия, запознава читателя с най-елементарната технология при приготвяне на ястия.“
От книгата научих не само, че яйцата трябва добре да се измиват преди употреба. Културата на хранене е по-важна от яйцата. Ето защо:
Културата на хранене не означава само умението прилично да седнем на масата и сръчно да си служим с приборите според етикецията, а включва всичко – от внасянето на продуктите в дома до почистване на съдовете след хранене. […] Много често продуктите се поставят в шкафа, в хладилника или на балкона, както са в опаковката, и престояват така дни наред. Те се консумират направо от амбалажната хартия или от кесията, поставена на масата върху вестник или в най-добрия случай в чиния, и отново се завиват в хартията, за да дочакат следващото хранене. Това противоречи на всякакви норми за култура! Продуктите подлежат на малка обработка. Сиренето […]
Някои ще възразят, че няма място, че липсват шкафове и хладилник, но подреждането на продуктите не е свързано с това. Защото има шкафове, при отварянето на които човек може да се ужаси! Чиния полуизсъхнало сирене, до нея скъсан пакет със захар, която скърца по полицата, солница с половин глава лук, парче салам, завит в хартия, купичка с останало ястие, полупразна кофичка с кисело мляко, 2 домата и парче хляб с ножа до него! Този колоритен натюрморт не може да е еталон за културата на хранене. А всичко може да е подредено и чисто.
В една от презентациите на OpenFest, миналата година, стана дума за дребен пропуск в документацията на FreeBSD (някъде около 14:30 от видеото). Следващите 3 минути и половина се развиха, паралелно, две събития:
Случката е дребна, но показателна за това в колко много случаи виждаме проблемите в любимия ни свободен софтуер, но псуваме, отминаваме и си намираме заобикалка. Даже псуването, отминаването и заобикалянето да ни отнемат повече време отколкото пускане на доклад и закърпване на кода, пак предпочитаме по-лесния и пасивен начин.
Замислете се колко време прекарвате със свободния софтуер, който ползвате и колко с любимите си хора. Дори да не заслужава и една милионна от времето, което отделяте на по-добрата си половинка със сигурност любимата ви свободна програма заслужава някакво внимание от ваша страна поне един ден в годината. Утре е празник, почивен ден. Знам, че отново ще го прекарате пред компютрите, така че отделете един час и докладвайте онази грешка, която ви дразни от месеци. Ще се почувствате по-добре, обещавам :-)
Много приказки и малко лимонада – светът, както този дъълъг дълъг текст потвърждава, винаги си е бил такъв и такъв ще си остане. Освен ако не се промени, разбира се. По-скоро ако не го променим. Разбира се.