Коментари на: живолози

От: Жилов

Жилов — Tue, 19 Jun 2007 20:55:13 +0000

Всъщност пускането на некролози е типично български обичай, наследен от комунистическо време. Некролозите в БГ не сьобщават само за смърт: некролози се пускат на шест месеца, на година, на навършване на 2, 5, 10 години и т.н.

Доколкото знам, в други държави нещата не стоят по този начин. Т.е. при нас некролозите са в пъти повече. Така отделния човек и семейството му се „изявяват“.

От: николай

николай — Sun, 15 Apr 2007 22:46:12 +0000

Ицаци,
Аргументите ти за методиката на отбелязване на събитията звучи логична от социална гледна точка, но досега почти във всичко съм намирал почти идеален баланс между живота и смъртта, а точно онази вечер не намерих.

От друга страна мнението ми за дисбаланса сякаш е било малко прибързано. Все пак празнуваме рождените дни с много по-пищни церемонии отколкото деня на нечията смърт.

mihaela,
Много хора биха искали да четат за тях, сигурен съм. Нали може понякога да ги пропускаме да ги споменаваме? :-)

От: mihaela

mihaela — Wed, 11 Apr 2007 17:11:04 +0000

Има нещо много повече в стълбовете,в Лозенец и дори в самите некролози…радостта от това,че си бил там и нещо те е впечатлило.Истината е че много малко хора забелязват това,което е около тях, а явно ти не си от тях.Поздрави :)
P.S: има и цъфнали дървета освен стълбове с некролози….но кой би искал да чете за тях всъщност

От: ицаци

ицаци — Fri, 06 Apr 2007 19:12:12 +0000

„Виталог“ или нещо подобно.

Според мен, хората възприемат раждането като нещо нормално и обикновено, докато смъртта е загуба. Некрологът е символ, нещо като миниатюрна и отдалечена версия на гроба (въпреки, че не съм виждал някой да прави поклонение на некролог…). При раждането черпим близки, познати, колеги за това, което човекът (детето) може да стане. При смъртта се опитваме да покажем на всички какъв човек си е заминал безвъзвратно.

Но все пак мисля, че корените на това ни различно отношение към живота и смъртта трябва да се търсят в природния ни егоизъм.