16,5 °

What the…

Целите на по-долното дълго писание са главно 2:

  1. да прекратя по възможно за мен най-грандиозен начин дългото ми неписане
  2. да споделя едно прекрасно пътуване, едно от тези, които не му се случват често на човек, пък камо ли на мен
  3. да се сещам за горното пътуване във вечерите, в които си чета старите писания
  4. да запълня с пуканки устите на всички неверници, обвиняващи ме, че съм си бил, видите ли, зарязал този, хъмм…. блог

The revelation

Zeroth revelation

Цялата история по своята същност сега ми е доста затъмнена. Добре, че си донесохме няколко гигабайта снимки, които да ми припомнят някои ненужни подробности и да се опитват да скрият истинските усещания, които обаче аз помня.

Нека не губя ценното ти време – става дума за разходка до съседна нам Турция с цел съзерцаване на слънчевото затъмнение. Спътници: Виша, една нейна приятелка и още два автобуса без трима души (главно варненски астрономи).

Day Zero

Прескачам скучното и непоспаливо среднощно пътуване с влак от София за Варна.

Не знам дали варненската обсерватория винаги е имала толкова разговорливи пазачи, от които можеш да научиш много за живота, най-вече за любовта като неразделна част от него, но точно в момента, в който ние се озовахме в обсерваторията, пазачът бе точно такъв.

Във времето оставащо до отпътуването за Турция се пошляхме около морето и си намерихме (Виша де) лебеди за снимане. Ето я в акция:

Виша снима лебедиВиша снима лебеди
Day One

Събуден бях току пред вратите на Троя.

КонятПак снимаАмфитеатри да искаш

Да си призная бях леко разочарован от това твърде историческо място. Нищо интересно там, освен прекрасния зелен цвят и смешния дървен кон. Трева, делвички и амфитеатри.

Последва дългичко пътуване из също толкова прекрасно-зелената крайбрежна Турция та чак до Кушадасъ. Иначе пълния с туристи курорт на орлите беше празен, мирен и спокоен. Идеално време за разходки и снимане на залези. По време на второто мероприятие аз блажено си хапвах на шведската маса, докато Виша се е потила навън. Е, за отплата на труда, аз най-нагло ще ѝ открадна снимките (втората и третата са нейни, затова пък много хубави).

Кушадасъ през деняЗалез над окенаЗалез, ама и с палмохора

Ако сте забравили, нека ви напомня – на нашето мило черноморие не можете да видите истински залез. Колкото и нощи да стоите будни, колкото и да се напиете! Не можете. Точка. Купонът може да е на изток от рая, ама залезът е отпрашил надругаде.

Day Two

Ден за шматкане помежду забележителности. Пътуването към тях беше спектакълно. Сега е момента да спомена един човек. Най-готиният първокурсник физик-задочник. Вальо.

Вальо свири

Вие сте мрачни? Изпитвате досада, примесена с умора от живота, студени вълни. Наблюдават се набръчквания по вашето чело и неразтегляне на устните ви. Симптомите сочат само едно: имате нужда от Вальо. Специално за нас – версия с китара – за π пъти повече настроение и веселие.

Искахме – неискахме, стигнахме до Ефес. Древен град, лъхащ на история и бъкан от туристи. Аман от туристи :) Добре, че си намерихме отбивка от главните туристически артерии, в която да си починем и поснимаме на спокойствие:

Нашата права кривинаЕгати как се клати туй дървоМайстор

„О, комши!“ – така възкликваха турските сувенирни търговци, щом узнаеха произхода ни. С това автоматично цената падаше и пазарлъка ставаше още по-безсмислен и следователно по-интересен и напрегнат. Ние да не сме ти онези шваби дето като им кажеш десет евро и плащат и се радват. Две джиджавки за три евро. Точка. Пазарлъкът ще спаси света. Ако любовта случайно не успее, разбира се. Как можа да си го помислиш?!

Следваща спирка – Памук Кале – величествен и красив естествено тебеширено-варовиков природен феномен. След всичките епитети нека покажем:

Бяло беБяло с малко небеБяло с малко Вишасним

Памук кале беше идеално място да си измием краката, да се посмеем, почти да се изгубим и да поиграем фризби (накъде без него!). Красота и изящество.

Много, ама много внимавайте с простите числа на Ферма. Защо ли? Защото 5 е такова, а вечерта след „забележителния“ маратон трябваше да спим за смешни пари в 5-звезден хотел. След кратко пътегубене бяхме там след 22. И тук започна веселото. Няма да навлизам в подробности, но последваха 4 часа караници заради неуредени стаи, нямане къде да спят семейства с малки врещящи деца и най-вече заради тоталното нежелание за компромис на повечето страни. Заплахи се сипеха на почти десетки езици. Най-весело беше, когато започнаха към 2 да будят вече спящите, за да ги питат дали в тяхната стая са настанени по-малко на брой хора, отколкото тя събира. В крайна сметка всички изпоналягаха някъде. Даже успяхме и да вечеряме. Смешни пари – смешен хотел.

Винаги точно така съм си представял нощта преди важно събитие като слънчевото затъмнение.

А day to remember

Нашите проблеми не попречиха на затъмнението да си свърши работата. Как да кажа… такава гледка те кара да се чувстваш част от нещо голямо. По-голямо отколкото разумът ти може да проумее и той тихичко и кротко се самоизключва. Оставя те във владение на възможно най-нерационалния господар в този момент – сетивата ти. Сетивата никога не изпускат контрола – още с първото отхапване от слънцето сърцето ти притихва. Сянката се намества по-удобно и още едно огнено петно изгасва. Болезнено красиво е, но няма смисъл от снимки – те само заблуждават. Мракът настъпва, слънцето отстъпва. Борбата на еуфорията и дискомофрта е по-силна теб. Суматоха. Могъщият огнен дракон изнемогва, очите на целия свят са се вперили в очакване на разгрома му. Игривите последни пламъчета не оставят съмнение за изхода на двубоя, когато…

нова надежда

Искрица надежда се прокрадва изпод наметалото на мрака, ритъмът на сърцето надбягва стотици коне в напредварата си с отчаянието, всяка капка от кръвта ти търси в себе си последните лъчи и…

eclipse_17_reconstruction.jpg

От всички страни политат ангели, носещи божествените звуци на светлината. Ударите на сърцето утихват, очите се отпускат. Мракът тича заднешком, краката му се спъват в широкия плащ и го късат, светлината струи от всички страни, блаженото спокойствие отново завладява света, сетивата се отдават на заслужен отдих и в суматохата на наздравиците връщат владението на разума. Той хваща здраво юздите, събира спомените от последните няколко часа, слага им малко, разбираемо само за него си, етикетче и нежно, но стремително продължава напред…

Сетива? Разум? Превзети слова и измислени картини? Сигурно нямаш време да се занимаваш с нерационалните ми глупости. Специално за теб – истината (натисни върху истината, за да научиш цялата истина):

Factsheet

Бележка: използвани са снимки на Виша и baccus. Да си знаете :)

1 коментар по “16,5 °”:

  1. Митьо

    Аууу… :))

Твоят коментар