глупаци

Преди да заспя снощи, както правя често напоследък, почетох малко от книжката.

– Той умря.
– Пребили са го от бой?
– Не. Напротив – Голем отново помълча – Те са глупаци. Не му давали да чете и той умрял от глад.

След точката кротко затворих книгата и я оставих до леглото. Загасих лампата и не заспах. Имах много неща за преосмисляне.

6 коментара по “глупаци”:

  1. Роби

    Което ми напомня на стила на Дъглас Адамс:
    (цитата е по памет)
    ‘Той не успя да се научи да изговаря името си и баща му умря от срам (в някои части на галактиката срама все още е смъртоносен)’

    ;)

    я сподели коя е книгата – чете ми се някакъв странен автор
    (само, че ще стане след изпитите)

  2. Петър Пенчев

    @Роби:
    Подсказка: авторите всъщност са двама :) Били са споменати наскоро и в този блог… опаа, не, Ники не ги е споменал по име, само името на друга повест от същия сборник. Но хайде стига толкова съм подсказвал :)

    @Ники:
    Аха… когато прочетох този пасаж преди няколко седмици, щях да се задавя – после оставих книгата и известно време просто гледах наникъде. То не че това се случваше рядко, докато четях точно тази повест – а всъщност и повечето други…

  3. Петър Пенчев

    Грррр… а крайно време е и тук да си сменя cookie-то така, че да показва URL-то на правилния ми блог ;)

  4. николай

    @до Роби:
    Споделям: Аркадий и Борис Стругацки. Цитатът е от една повест на име „Времето на дъжда“. След като прочетох един друг откъс от друга тяхна повест, не се сдържах дълго и взех от Пенчев назаем книжка с няколко техни повести: „Дори насън не виждаме покой“.
    Никак не се наемам да коментирам писанията. Ограничавам се само до цитати. И до „харесва ми“. Или по-скоро до „много много ми харесва“.

    Идеята ти да е след изпитите е много добра. Успешен ФМИ-септевмри ти желая! Както и на много други хора… Не си сам :)))

    @до Пенчев:
    Няма отърване. Май няма и нужда от такова.

  5. Бобсън

    По-насетне име урли, които по характер са не за период на сесия. Да го кажа отсега в полза на сесийстващите сред вас…

    Аз да си кажа както правя доста често напоследък, че всичкото писано от братята Стругацки
    го има в оригинал и възстановено по предоцензурен авторов замисъл на

    http://rusf.ru/abs

    „Времето на дъжда“ e самоцензурното име на „Гадкие Лебеди“. Тази пък повест дотолкоз е
    придобила известност на времето сред съветските издатели на литература, че е станала неиздаваема. По-късно повестта става част от романа „Хромая судьба“… Историята я има в спомените на БНС от периода 1979-1984.
    http://rusf.ru/abs/books/bns-08.htm

    За Пенчев имам сведения, че се оправя с Руския, ала за вас другарю Бачийски не знам дали го владеете, за което се надявам…

    Наздраве от мен

  6. николай

    Благодаря, Бобсън!
    Тя сесията за мен свърши днес така, че няма нужда от притесения.

    А доколкото става дума за моето спогождане с руския – историята е дълга и не особено радостна. Накратко – за момента никак не съм в състояние да чета подобни неща в оригинал :(

Твоят коментар