шест дена из март

Пише ми се. Сигурно за няколкото предишни дена. А може и за нещо друго. Ще видим. Не знам защо. Просто, когато на човек му се пише трябва просто да си намери къде и с какво да пише. Но трябва да пише, когато му се пише. Защото може след малко да не му се пише.

Март. Първи. вторник.
Малко бабомартенско настроение. Мартеници наляво-надясно. Весело…
Ситуацията с практикума на първокурсниците се обърка малко и се наложи тотално да си променя програмата. За сметка на това пък ще водя на същата група, на която водих и първия семестър. Те много се зарадваха. Това, че те се зарадваха много зарадва мен. Приятни са…

Март. Втори. сряда.
Поредния ден с доста работа. Успяхме да подкараме ISDN-а. Оказа се, че орбителския безплатен нет не върви като хората през ISDN. Губи пакети като луд. За резервен вариант (ако все пак ISDN-а спре по време на шоуто) решихме да ползваме bluetooth+grps+mtel. Върви доста прилично, между другото само дето е малко скъпичко. Даже доста…
Изненадаха ме, че с Милен ще сме у ефиро да даваме статистиките на холандците и на миксера, че онези не могат се оправи сами. Блах, костюмът ми е в Горна…
Вечерта се прибрах що-годе рано, защото нямаше мрежова.

Март. Трети. четвъртък.
Почивка. Уж. Поне станах късно. Докато си обърна стана обяд и с Евгени започнахме подготовката за рожденния му ден. Фантастико. Много, много режки раници. Варене на картофи. Картофена салата. Подреждане. Даже малко чистене :) Обръщане на едното легло. Заприлича на параван. Периодът около подаряването на подаръците беше култов. Музиката прекалено много ме караше да се замислям, а и бях уморен. Към 2 и малко съм заспал. И светкавицата на фотоапарата не е успяла да ме събуди. Снимките от трети. Сникмите от след полунощ. Много добре се получи купончето.

Март. Четвърти. петък.
На работа. Успях само за малко да видя баща ми, колкото да пием по бира и да ми даде костюма. Ходихме с Милен на една от репетициите. Занесохме си и LCD-то. Там: малко хаос и много студ. Вечерта си направихме едно УС. Не успяхме да си решим огромният проблем с липсата на доброволци за окабеляването. Как да обясним на колегите, че всичко е за тях? Че не правим това за нас? Трябва нова политика в тази насока. Трябват нови идеи… Събранието се попроточи (някои хора пиха доста бира все пак…) и пак не успях да легна рано. А исках.

Март. Пети. събота.
Не ми се говори за теста. Никак. Свършихме си работата. Висяхме 10 часа в студеното им студио. Хората от БНТ ми се видяха доста свестни. И те си свършиха работата. За останалите се опитах се да не се ядосвам. Кой каквото прави – за себе си го прави. Радвам се, че тези дни не съм псувал нито веднъж. Към 1 бяхме вече в офиса и се засилихме към Уго. Хапнахме. Нямах сили да се замъкна после и до fans…

Март. Шести. неделя.
Станах късно. Ядох кюфтета и реване. Благодарение на майка ми :)
Опъвах кабели.
Windows-а ми днес сякаш усети, че дните му са преброени и започна адски много да се лигави. Днес успях да си подготвя всичко и само намирам малко време и си заминава. Няма да ми липсва много.

Твоят коментар