случки без поуки и поуки без случки

  1. Средите във Маската са хубави. Честно казано Балканджи предпочитам да слушам във Фенс, но музиката преди, между и след тях ми действа-действа. Тази сряда успях да си тръгна рано.
  2. Истинските хора заслужават да им се случват истински неща и в моментите около тяхното случване щастието, изписано на лицата им ме кара да се усмихвам широко и да ми става топло и хубаво. Благодаря!
  3. Дартсът е успокояващо, увлекателно, занимателно и великолепно занимание. Очаквайте скоро още бибип-бибип по темата.
  4. Никак, ама никак не обичам да ме търсят за глупости в 2 и много през нощта и то точно когато започва Fear of the Dark из Маската. Ама аз съм лупав, че отговарям.
  5. OpenFest Търново. Малко хора имаше, но беше весело. Запознах се с весели хора, даже поради липса на други желаещи си говорихме „За софтуера и свободата“ (впрочем, никъде не пише, че презентацията на Йовко, от която си откраднах за моята (оправадание: писах я вечерта преди втория ден и дори малкото ми въображение пиеше бира със сламка…) е свободна, но ако се наложи ще се видим в съда ;) ).
  6. Хай сега малко по-дълга историйка. В понеделник малко преди обяд се връщах от КАТ в Търново, подскачах си, радвах се на чистите улици, събраните листа, разпилените листа и слънцето наоколо когато мярнах една сладкарница Неделя. Качих се на втория етаж, опънах си краката на стола и си продължих да се радвам на блестящото в очите ми, пак онова слънце. 28 градуса беше при мен. Пускащият музиката бе избрал три от първите пет песни на пребиваването ми там да са „Сбогом“ на „Сигнал“. Въпреки, че не съм добър психолог и/или утепшител може би трябваше да се опитам да си поговоря с този човек. Продължиха с още българска музика и после радио „Едно“. Аз се печах по OpenFest-ка тениска, четях си книжка и си сърбах разтопилите се шейк и шоколад на сахера. Лекичко ми беше. Още повече ми олекна след посещението на чистичката им тоалетна (буквално ми доолекна) и след веселите шегички с готината сервитьорка (преносно ми по доолекна). И както ми беше олекнало успях да обиколя магазините за 40 минути и да си накупя каквито дрехи ми трябваха. Рекорд. Личен. Хвърлих майка ми в тъч. Обикновено тази операция ми отнема от седмица през няколко месеца до година. 40 минути. Въх! Животът е хубав понякога, нали?
  7. Всички тези глупави писания достигнаха до вас благодарение на Душ 2.0. Няма кой друг да размекне така вашият мозък, да подтисне мисловните процеси и най-важното и най-хубавото – да ви накара да смятате кирта под ноктите си за оптическа измама породена от матрицата заобикаляща извъндушния свят (тоз извън душа за неразбралите от първия път като мен).

1 коментар по “случки без поуки и поуки без случки”:

  1. yovko

    Няма как да замесим съда за жалост ;-) Явно съм пропуснал този акцент в презентацията, но тъй като я има и на моя сайт (http://yovko.net/download/presentations/) там пише, че ако изрично не е упоменато друго съдържанието е под CC-BY :-)

Твоят коментар