Не очаквах, че снощи ще успея да заспя толкова лесно. Сигурно просто бях уморен. Не очаквах и че ще сънувам нещо приятно.
Разхождах се по крайбрежна алея по залез слънце. Небето беше бледо-оранжаво, чуваха се чайки някъде наоколо. Нямаше хора. Бях обут със сандали и водех с мен приказливо три-четири годишно момченце, което се усмихаше както само децата могат. Сигурен съм, че и аз съм се усмихнал насън.
Спах много дълго и спокойно. И сега ми е леко и спокойно. Видях текста на една песен, която и аз си пуснах снощи. Отново се усмихнах. Този път не знам защо…