В петък върнах една чаша. Шарена чаша. Божидар си я беше забравил в офиса.
В събота до обяд се занимавах с компютъра. Играчка. Доста бързо стана време за кино. Phantom of the Opera. За първи път ходя в Арена. Не обичам подобен тип кина, но този път реших, че комромис с визията мога да направя винаги, но със звука – не. Неведнъж музиката ме караше да изтръпна. Понякога леко, понякога – не. Скоро ще напиша нещичко повече за филма, когато имам време… И може да го гледам още някой и друг път, но няма да бъде тази вечер.
След киното, някои си тръгнаха. Останалите си направихме лека вечерна разходка из центъра на София най-после си намерихме места в Дон Домат. Там е доста топло. Връщането пеша до студентски град, пък беше много добра идея. Някои хора разказваха вицове. Аз май пак бях някъде другаде. Не помня къде. Не че знаех… Разходката на свеж (мне, не беше чист) въздух е като чистенето. Чувстваш се хем по-чист, хем по-мръсен. Хем си уморен, хем си казваш, че скоро трябва да го направиш пак, защото се чувстваш добре след това и всичко наоколо ти изглежда различно.
Сутринта в неделя трябваше да стана рано за състезанието във ФМИ. Станах. Изпонасъстезавахме се. Пореден епизод от сагата: нашият МЯО vs. Сашо и Гошо. 2:1 за нас, но бяхме с един повече.
Вечерта бях уморен, но все пак се помъчих да реша някоя задача за контролното по ЧМ. Заспах, докато се мъчих.
Снощи – отново Балканджи. Отново размазващо. Този път дойде и Васко. Видях и хора, които не мислех, че ще видя на подобни мероприятия.
За лош късмет на съня ми точно като слизахме от таксито на баба Яга видяхме Стеф и Яничка. Към 5 си тръгнахме от О’Шипка. Дълга вечер. И хубава.