Последните ден-два някак не остана време да блогна. Поредната малка ретроспекция.
В неделя бях на доста приятен рожден ден. Събраха се по-малко хора от очакваното, но от това не ми стана по-малко весело. Даже напротив. Тръхнах си два часа по-късно отколкото си бях наумил. Друмев, Лина и Пенчев са виновни.
Вчера времето беше ужасно, а точно тогава си бях наумил да не ходя на училище, а да си свърша работата из центъра. Влязох в порочен кръг. Вали ме, вали ме, вали ме сняг. И после когато отида на топло и започва да се топи. Дълбоки и силни рекички започват да се стичат от всички части на главата ми и да се чувствам като обърнат фонтан. Преживях го.
Май нещо ми има напоследък. Забелязах, че не съм никак приятна компания. Нито на Дени в Стъкленото наобед, нито на Хрис, Друмев и Пенчев на биричката в Тороното след мрежовата. Поне така ми се струва. Лошото е когато и на мен не съм си добра компания. Даже и стила ми на писане се е развалил (не че беше хубав, ама на мен си ми харесваше…). Ще се оправя.
Аз съм Николай.
Защо по дяволите си мислиш, че не си добра компания? Знаеш, че аз тези неща си ги казвам по принцип и щях да ти кажа, ако беше така. Маскиран снежен човек такъв!
Аха-аха… това за компанията – може би малко късно, след като виждам какво си написал за следващата вечер – може би вече си го осъзнал и сам де :) Но все пак – за Друмев и за Хриси не мога да говоря по понятни причини, но на мен поне си ми се стори съвсем истински, съвсем нормален дзвер (в добрия смисъл на думата ;) … А сега това, че аз в последните две седмици.. не, два-три месеца… не, всъщност 5-6 години.. не успявам да се наспя и създавам всякакви странни вчепатления у хората – за това няма какво да търсиш вината в теб :)