шоко-яйце

Бяха доста меланхолични три дни. Минаваха главно в WebTech.

В петък вечер бях намислил да постоя покойно у нас, но малко не си бях направил сметката. Бях забравил за рожденния ден на Лили в нашата стая. Купонът прекарах пред компюъра в комплект със страхотната картофена салата на Лили и с доста биричка. Даже малко работа свърших.

Снощи пропуснах именния ден на Цецо. За сметка на рожденния ден на Добрев. Отново много бира. И много ФМИ, каквото и да означава това (а се оказа, че означава повече неща отколкото си мислех…). И цяла вечер едни такива неангажиращи, но не несериозни разговори. Завърши с метъл сесийка. Легнах си в много добро настроение към 5.

Днес след УебТех-а заседнахме в Дивака, но се наложи спешно да се занеса до Свобода да взема едни документи. На връщане ме свалиха с колата в центъра и хубавото време ме изкуши. Мислех да се върна в Дивака, но някак подсъзнателно звъннах на Деница. Май точно това ми трябваше за да ме поизмъкне от меланхолията. Една много дълга, много весела и много истинска разходка в центъра.

I’m not a perfect person
There’s many things I wish I didn’t do
But I continue learning
I never meant to do those things to you
And so I have to say before I go
That I just want you to know

I’ve found a reason for me
To change who I used to be
A reason to start over new
and the reason is you

whoever you are…

2 коментара по “шоко-яйце”:

  1. Denica

    Часовникът се счупи и пясъкът се пръсна.
    Не съществува време и никой не възкръсва.
    Напред сега назад е, нагоре е надолу.

  2. николай

    Душите ни са жаби, а блатото всемир е.
    Защо наместо гълъб изпратихме орлите
    в пространствата духовни, разпнати под звездите?
    Защо деца се раждат, какво да им разкажем,
    когато фалшът лази през приказките даже?

Твоят коментар