балканфен

Обичам понякога да ям сам в Дон Домат. Е този път нямах късмета. Поне не и сам. След три бири и пица се занесох във Fans да слушам Балканджи. Музиката беше невероятна. Компанията също. Даже беше и весело. Пенчев и Друмев искаха да ме елиминират като свидетел на нещо, което просто бях изтелепаствал. Доста от времето предългите и страшно развяващи се коси на Лина, едно непознато момиче и маниакс прекараха около лицето и устата ми, но май това беше част от тръпката :)

Балканджи могат да свирят. Могат и да пеят. И най-важното – искат да пеят. Искат да свирят. Даже сякаш повече отколкото ние искахме да слушаме. В най-добрия смисъл на този израз. Не знаете с каква неохота казаха: Това беше от нас за тази вечер. Изсвириха още една песен. След нея сами си отговориха на въпроса Искате ли още?. И още една песен. И после май забравиха да питат. Трябва да си купя дисковете. Всичко беше почти идеално. Като изключим, че бях от една страна мъртво уморен (малко сън-работа-училище-работа-пак училище-бира-%&#&%&№) и от друга от главата не ми излизаше глупостта на един добър приятел. Май си пропиля един голям шанс. И то пред очите ми. И аз изобщо не се усетих, че натам отиват нещата. Дано да знае какво прави. Май не бях добра компания тази вечер. Никак даже, но настроението на някои от останалите е компенсирало, надявам се. Все пак ще си легна много, много доволен.

Твоят коментар