back in wet

Отново в София в петък вечер. Бях скапан от пътя и почти моментално заспах. Пропуснах малко набиране на лекции по КАрх. Извинявай. Някой друг път… Май още не съм се оправил съвсем от скарлатиноподобното нещо. Доспива ми се адски често и силно. Не мога да му устоя… Точно поради тази причина и все пак реших да пропусна семинара на lug-bg. Може би трябва по-често да слушам майка ми…

Съботният работен ден не ми се отрази добре. Мъките с load balancing-а ни дойдоха в много и си тръгнахме рано-рано. След страшните дъждове предните дни небето беше ясно, слънцето ми блестеше в очите и… обиколих набързо центъра. Пет минути след като се прибрах отново котките и кучетата напомниха за възможността си да се изсипват над нас в невероятни количества. Както валеше и гърмеше… токът спря. Нямах избор освен да запаля единствената си свещичка и да чета. Нямах избор освен спокойно да се унеса след като единствената ми малка свещичка се превърна на почти невидима топчица восък. Токът дойде. Всичко се оживи и се събудих. Но не за дълго. Нямаше интернет. Отново в леглото…

Днес (май вече вчера) ме изненадаха, че сме на състезание във ФМИ. Нито аз, нито Стефчо бяхме в настроение да мислим. Никак не се получи. Половин час преди края хванахме колата му и обратно вкъщи.

Дъждът тази вечер най-после ме настигна след неколкодневното ми измъкване. Зарадвах му се и не се опитах да бягам. Let the game be fair…

Евгени се прибра от Рила. Бях му дал апарата и той се отблагодари със страхотни снимки (ден 1, ден 2). Особено тази.

2 коментара по “back in wet”:

  1. Sherilla Lay

    Снимката е наистина страхотна… За дъждовното – хубаво е да вали през лятото, да шляпаш в локвите и да броиш охлювите в зеленината.

  2. николай

    О, моля те – само много, много, много внимавай да не настъпиш някое охлювче!

    А дъждът… Приятел от класа е той. И на нас. И на мечтите ни…

Твоят коментар