Categories
аз сметачи

geeky night

Отдавна не бях заспивал на клавиатурата. Събудих се тази сутрин с дрехите в полунеоправеното ми легло. Освен дрехите ми беше останало и едно чувство… Обичам да се събуждам по подобен начин и в подобно настроение.

Categories
аз

онези дни

Навън тихичко вали. Преди малко се прибрах след един от онези изморителни, но живи дни. Един ден, в който се затвърди едно леко, но упорито прокрадващо се усещане. Затвърди се без конкретни повод или причина. Истинското приятелство няма нищо общо с даването на нещо от себе си. Нито с получаването. Просто е по-дълбоко. Това е.

Categories
разказвам

нищо

ИББ-то беше по-различно тази сряда. Поводът беше дъждът. Силният, мокър дъжд. Водата влиза под кожата. И поотмива това или пък онова. Ромът беше логично следствие.
Четвъртък вечер успях да пусна някой друг кабел из блока. То не било лошо…
Петък вечер след работа минах през Дивака за биричка и нещо за хапване с Пенчев, Жоро и Васил. За по-късно бях обещал на Васко да отида на Б.Т.Р. Никак не ме впечатлиха, както и предния път, но сега музиката в почивките беше доста добра. Малко пого не вреди. Радвам се да видя някои хора, които не съм вждал отдавна. Спеше ми се и си тръгнах рано. Вместо да заспя, обаче четох малко книжка. Съмна се докато спра.
Днес се събудих към 6(18) и ми беше криво. Да проспя един, очевидно слънчев ден, да изпусна едно-две предложения за разходки. Ужас. Успях само да се пострижа, да пия някоя бира в Бонония и да реша няколко задачи по ЧМ. За толкова време – толкова.

Categories
аз

няма нищо по-хубаво от лошото време

Облачно е. Леко ръми.
След работа джвакам от локва на локва по графа. Надянал съм половинчата, но топла усмивка. Заменил съм тежките мисли с няколко не-толкова-невъзможни-за-сбъдване мечти.

– Вие да не би да сте свършили за днес?
– Да, няма да има повече.
– Добре :)

Последното ми изключително ведро възклицание е последвано от широката ми усмивка и обръщането и тръгването в посоката, от която съм дошъл. Моменталният и поривист смях на продавача на пица пред Трол бавно заглъхва зад гърба ми…

Няма нищо по-хубаво от лошото време.
Богомил Райнов

Categories
аз

из дневниците на един незнам-си-какво

Няма златна среда.
Рядко си правя равносметки. Поне рядко са осезаеми. За мен обощенията не са някакво действие, а един процес. Почти неумиращ. Разбира се вкараването на големи блокове спомени и мисли в ред е неизбежно. А понякога е и необходимо.

Не. Това няма да бъде тази голяма равносметка. Нищо не ми пречи да си помечтая за ден-два в планината, сам – с малко хубава музика, за да я направя [голямата равносметка]. И още няколко дни по същите места с приятни хора около мен за да се убедя, че е имало смисъл да я правя.

Искам само да си кажа някои неща. Разпокъсани. Неясни, може би. Неподредени и хаотични.

Станал съм немалко самокритичен напоследък. В общия случай с право. Нещо ми се изплъзва. И не е дребно или маловажно. Никак.

Въпреки, че навярно е извън моя контрол все пак си се чудя. Дали пък не е време да порастна?

Ще се опитам да обещавам само неща, за които не само съм готов да дам всичко от себе си да изпълня, а такива, които ще изпълня.

Мамка му. Не мога да се сърдя на хората.

Твърде рядко успявам да кажа нещо приятно в труден за някой друг момент.

Няма да си изреждам недостатъците, защото трябва и да спя. Струва ми се, че на въпроса отговорът е не, въпреки раните, които е причинило това на мен, а и на доста други хора около мен.