Categories
разказвам

желибон

Снощи прекарах еднa доста приятна вечер с Боби и Весела. След работа отидох при тях в Романс, в Симеоново. Не бях ходил там от една много специална вечер миналата година. После слязохме до центъра. Разходихме се. Такова хубаво време не беше за пропускане, а и на Боби му дойде добре да разгледа центъра. Е, не е като в Санта (Барбара|Моника) или Малибу, но си е тук. И беше топло и приятно… Лазанята в Уго беше много вкусна. Пежото на Весела пък ни направи гаден номер и дори насмалко да ни развали настроението накрая. Моето не успя.

Като малък обичах желирани бонбони. Често тайничко си купувах по няколко пакетчета jelibon кока-кола. В понеделник също си купих. Също и днес. Днешните бяха с вкус и форма на тропически плодове.

Старая се да помня хубавите неща, вместо лошите.

Categories
сметачи

а те смятат ли смятат…

Малко борба с javascript за едно форумче. Бях забравил какво е cross-browser :)
Още малко борба с libevent. Не му разбирам, обаче помагам. Колкото мога. Системното програмиране ме кефи на моменти. Само че нямам време да задълбая за да разбера колко всъщност ме кефи.

namerime пак се лигави. Сложени ѝ бяха още 2G памет, но докато Румбата не прекомпилира ядрото (използвайки тайни заклинания ;) ) децата апача ставаха за дестина минути по 70-80М и постоянно вървяха нагоре. Тогава и {безкрайност}G нямаше да стигнат. Оправихме най-после и скрипта дето трие файловете със сесиите. По едно време показваше 800-900 потребитля онлайн. Кеф. Уф, как не са го направили да си пази сесиите в база. А колко неща чакат оправяне по тоя сайт не е истина. Защо все така става с нещата писани от външни изпълнители?

Напоследък си пишех заявките на много редове. Адски прегледно. Успяха да ме убедят защо НЕ трябва да правя така. И на MySQL му се случва понякога да затлачи. Нека това е причинено от някоя заявка (например както аз веднъж случайно пуснах една заявка към access_log таблицата на bb(няколко стотин милиона реда) по поле, което не беше ключ – мммм, вкусно) . Тогава като като примерен DBA-и си пускаме един show processlist; и виждаме какво? Виждаме в най-добрия случай SELECT. Весело нали? Успяваме да разберем от какво е било затлачено положението? Нееее. Но ако обаче сме ясновидци със зелени кристални топки? Дааааа.

Бррр. Май трябва да си тръгвам от работа вече. Тази вечер тактично отклоних всички покани за бири и подобни неща (извинявам се на всички отправили ги – ще се реванширам). Ще посрещам Боби на летището. 7 години не си е идвал. Мамка му – много време е това.

Categories
аз

TODO

  • да ям повече плодове
  • да не позволявам едно приятелство, което много ценя, на което съм дал много и от което съм получил поне толкова, да ми (ни?) се изплъзне
  • да си оправя най-после gentoo-то у нас
  • да отделя малко време за мен (дрехи, зъболекар)
  • да намеря време да си продължа двете проектчета
  • да си събера пари за една джаджа
  • да се разхождам нявън в хубавото време
Categories
разказвам

lifeflow digest

В петък върнах една чаша. Шарена чаша. Божидар си я беше забравил в офиса.

В събота до обяд се занимавах с компютъра. Играчка. Доста бързо стана време за кино. Phantom of the Opera. За първи път ходя в Арена. Не обичам подобен тип кина, но този път реших, че комромис с визията мога да направя винаги, но със звука – не. Неведнъж музиката ме караше да изтръпна. Понякога леко, понякога – не. Скоро ще напиша нещичко повече за филма, когато имам време… И може да го гледам още някой и друг път, но няма да бъде тази вечер.

След киното, някои си тръгнаха. Останалите си направихме лека вечерна разходка из центъра на София най-после си намерихме места в Дон Домат. Там е доста топло. Връщането пеша до студентски град, пък беше много добра идея. Някои хора разказваха вицове. Аз май пак бях някъде другаде. Не помня къде. Не че знаех… Разходката на свеж (мне, не беше чист) въздух е като чистенето. Чувстваш се хем по-чист, хем по-мръсен. Хем си уморен, хем си казваш, че скоро трябва да го направиш пак, защото се чувстваш добре след това и всичко наоколо ти изглежда различно.

Сутринта в неделя трябваше да стана рано за състезанието във ФМИ. Станах. Изпонасъстезавахме се. Пореден епизод от сагата: нашият МЯО vs. Сашо и Гошо. 2:1 за нас, но бяхме с един повече.

Вечерта бях уморен, но все пак се помъчих да реша някоя задача за контролното по ЧМ. Заспах, докато се мъчих.

Снощи – отново Балканджи. Отново размазващо. Този път дойде и Васко. Видях и хора, които не мислех, че ще видя на подобни мероприятия.

За лош късмет на съня ми точно като слизахме от таксито на баба Яга видяхме Стеф и Яничка. Към 5 си тръгнахме от О’Шипка. Дълга вечер. И хубава.

Categories
служебни

и нека бъде…

Една година от първото ми блогване.
Твърде съм уморен да си правя равносметки, затова ще бъда кратък.

Прочетох отново всичко, което съм писал в блога. И в началото. И след малката промяна. Усмихвах се. Малко ме болеше на моменти. И после пак се усмихвах. И после пак ме…

Блогът ми даде много. И аз дадох много от себе си. И ще дам още. И той също ще ми даде.