Цял ден задачи по ДУПрил. Изтискан съм. И имам да черпя някои хора…
Month: February 2005
Categories
чистотата е здраве
Какво прави човек, когато трябва да учи безинтересни неща?
- работи – по
незнайни за мен причини малко ме боляха очите и исках малко да си почина от компютъра - пие бира – твърде егоситично би било от моя стрна – все пак има някакъв шанс някой някъде да учи – не ми дава сърце да го викам да се занимаваме със сериозни работи
- или просто… чисти – като мен :)
Подредих. За пореден път не намерих решение за това къде да държа тоновете книжни материали, стари броеве на Capital Light, книги, разни разпечатани глупости, упражнения и бла-бла. Но поне изхвърлих разни стари такива. Не стига, че съм окупирал общото рафтче с книги, ами пак се оплаквам…
Между другото чистенето неимоверно много помага за събиране на мислите. Не само за неучене. Е не успях да си обясня къде точно са нечии мечти, дали са там където на мен ми се иска, дали понякога не е по-добре не човек да бъде там където са мечтите му, а мечтите да се покажат като истински джентълмени и да бъдат там, където е той/тя. Но нека не избързваме – човек се учи докато е жив. Ако все пак разбера нещо повече ще ви кажа :)
Двете бири пък помагат леко за приспиването след такъв ден. Особено в приятна компания.
П.П. Напоследък категорията ‘аз’ май доста набъбна. Светът и сметачите ще почакат малко. Не ми се пише сега за тях :)
Categories
жизнерадка
Май си реших задачите по ДМ днес. Впрочем бяха по-лесни отколкото очаквах, а може би даже отколкото трябваше. След изпита с Поля минахме да вземем Яничка през 17-и и се занесохме на стол. Там обаче видяхме Петя и Божидар. Тази жена ми действа добре. Не само на мен. Понякога му трябва на човек да срещне някое бърборещо и жизнерадостно същество като нея. Разказа ни куп неща. Много се смяхме.
Благодаря.
Categories
angermanagament
От доста време насам, тази вечер успях да се ядосам. Наистина.
Яд ме е, че някои хора не се научиха да ценят това, което имат. Че се опитват да завхвърлят много хубави неща зад гърба си, като си мислят, че те ще си бъдат същите отново и отново ако се опитат да се върнат към тях. Може би ще стане така, но не е това начина. Че се опитват да ги захвърлят, не защото наистина сърцето им ги води някъде другаде, а просто заради глупавата комбинация от неразбиране какво всъщност имат и шеговита самонадеяност и замечатност. Дано да се получи… Но да си призная – песимист съм.
Ядът ми не е минал, но си поговорих с един двама души след това и поне ще спя спокойно. А това ми е необходимо заради ДМ-то следобяд.