Categories
аз

набързо

Набързо само да блогна преди ядене и голямо спане.
Два-три дни карах без icq, почти без нет. Май пак не учих колкото трябваше, но поне останах малко насаме със себе си. Особено по време да двата едночасови душа. Единият от които в 4 и половина тази сутрин. Снощи не спах заради дискретната. Днес седях десет часа във ФМИ, докато се добера до Манев, който пък беше доста благоразположен и весел през целия ден и всичко мина бързо и приятно. Даже мислех да пием бира тази вечер, но май нямам сили.

Трябва здраво разсейване докато учи човек. Снощи страшно много глупости изприказвах на Мишо и Евгени. И ми беше приятно. И днес всичко мина добре. Сигурно това е тактиката…

Categories
аз

чак тогава…

Точно след онзи разговор разбрах колко месеци преди това съм говорил наизуст. И колко месеци преди това съм си мислел, че чувствам неща, които говоря. И разбрах как за няколко седмици съм бил наистина откровен. Наистина. Даже повече отколкото очаквах. Не бях този, когото много хора познаваха. Бях малко по-друг, такъв, какъвто даже аз до голяма степен не се познавах.

Съмнява ме всичко това да е за добро. Но няма смисъл да съжалявам. Ще се опитам да си направя изводите и да съм си такъв какъвто съм си. Ако дори аз не успея да свикна да живея със себе си чак тогава ще трябва да опитам да „ремонтирам това отвътре“.

В близките десетина дни ми трябва да не нарушавам обещания (главно към мен си).

Sometimes I need some time…on my own
Sometimes I need some time…all alone
Everybody needs some time…on their own

П.П.
Честит рожден ден :)

Categories
аз разказвам

departure plan

Много странни два дена бяха.

В понеделник свърших малко работа по центъра, почетох следобяд и стана време за едно спешно събрание за мрежата. Е, за разлика от предишното – това не свърши в О!Шипка. Някакъв тип си сменя IP-то на твърде често и поради сериозната липса на managed switch-ове целият сегмент отива по дяволите. Особено, ако си сложи IP-то на един от vpn сървърите. За радост колегите мрежори са го идентифицирали някак и даже се оказа в моя блок. Не го беше правил нарочно. Това разбира се не го извинява, но се надявам просто да не се повтаря. Ще има по-сериозни разговори тогава :) (уф, как не ме бива за тези „по-сериозни“ разгвори…). След събранието минах да видя един младежки купон на осмия етаж. Как не ми понасят такива мероприятия… Доста бързо си слязох в стаята. Много отдавна я няма вече тръпката. Преди лягане почетох малко от „Малкия принц“ на Деница. Обичам да чета на някого. Спомням си как веднъж с Филип пътувахме за София и му четох от една книжка на Дъглас Адамс (която той още не ми е върнал!) за Дърк Джентли. Трудно може да се замени усещането от изсъхналото гърло и правещия се на заспал слушател. Или правещият се на слушащ слушател.

Времето около обяд във вторник мина в картофена крем супа в О!Шипка, малко чужда маруля и неприятни ФМИ истории. Още не знам дали съм го взел онзи изпит… После Мишака се върна, което поне малко помогна да почета по ДМ. Доказахме Дейкстра и стана време да ходя на театър. За Експериментална зона: бял квадрат на бяло поле ще пиша някой друг път. Засега стига това, че беше леко разтърсващо и даващо немалко теми за размисъл, и не чак толкова стряскащо. Късната вечер мина в един необходим разговор, след който се чувствам по-спокоен и облекчен. Опознах още малко себе си. Имам още много да опознавам. Разбрах колко често говоря наизуст и през това време си въобразявам, че това чувствам. Дано не е било за нечия чужда сметка. Зарадвах се, че успявам да приема някои неща каквито са. И даже да им се усмихвам… Май точно заради това ще си остана дете повече отколкото трябва. И е спорно дали искам да се променя. Но ще видим…

Спах дълго и спокойно и не помня какво сънувах. На сутринта ми се изсипаха една камара хора на главата защото от снощи smeagol е бил помолен да не пуска хора с несъответстващи на MAC-а им IP адрес. И тези, които си бяха сменяли мрежовата карта или си бяха играли с конфигурацията нямаха интернет… Имаше и още един-два мрежорски проблема, но тях ги оставих за по-късно. През деня уж четох доста.

Сега слушам музика. Чисто нов плейлист. Един стар албум на Король и шуть, малко Nightwish от Сашо, Americana на The Offspring, The Tarantino Collection, Figure Number Five на Soilwork, Brave New World на Iron Maiden и Burn In Hell на Dimmu. И малко водка със сок от грейпфрут за приспиване…

Categories
сметачи

php::dbi

Снощи след изпита и бирата и пицата в Торонто реших да разпусна с малко работа. За съжаление машината ми в офиса беше спряна и се наложи да измисля да правя нещо на windows-ката у нас… Сетих се, че трябва да се пренапише чатчето да работи с SQLite. Самото преправяне ми отне около 3 пъти по-малко време от чуденето дали избщо да го започна. Методите на стария клас за абстракция на ДБ-то и на PEAR::DB се оказаха почти еднакви. Пък и заявките не са бог знае колко. Странното беше, че след като всичко тръгна със SQLite после при опита да си го върна да работи с MySQL (като само се смени dsn-а де…) нещата малко се сбозиха. Забелязах следните две неща:

  • SQLite разрешава около имената на таблиците да има кавички – това го разбрах след като на няколко места бях написал заявки от рода на SELECT баба FROM ? WHERE дядо, а DB-то нали escape-ва всичко де що е с въпрос. Решението е вместо ? да се ползва ! – тогава шляпва параметъра в заявката едно към едно
  • SQLite не го бърка да не оставиш интервал между името на таблицата и WHERE – като например в SELECT баба FROM дядоWHERE стринка

Сега трябва да се напише нещо дето товари чата с много потребители за да се знае колко може да удържи. И освен това за да се сравни производителността на SQLite и на HEAP таблиците в MySQL.

Иначе първите ми впечатленията от PEAR::DB са малко противоречиви. Първо – вързано е с PEAR. Мразя обработката на грешки там защото няма лесен начин да му кажа например да умира при всяка DB грешка, а тези от другите PEAR класове да си бъдат прихващани по нормално му. Е има – след всяка заявка да проверявам за грешка. Ама няма. Второто го забравих…

Мисля, че много съм се изнежил с този perl.

Categories
аз

миг

Дойде. Гледахме Closer. Тръгна си. Общо един час и петдесет и пет минути. По бялата ми тениска има пресни следи от мандарина.