Сигнал успяха да ме накарат да не мисля за нищо. Свириха в Маската. Поне за малко ме откъснаха от нещото, в което живея. Инстинктите и чувствата ми се опитаха да ме върнат на няколко пъти, но мисля, че се справих с тях. Прекарах си твърде добре.
Добрата музика не е нещо особено вероятно.
WINNIE *
How can you get very far,
If you don’t know Who You Are?
How can you do what you ought,
If you don’t know What You’ve Got?
And if you don’t know Which To Do
Of all the things in front of you,
Then what you’ll have when you are through
Is just a mess without a clue
Of all the best that can come true
If you know What and Which and Who.
Заето от Sherilla Lay.
С благодарности.
Набързо за няколкото дни извън София.
Вторник минах през Кнежа. Много отдавна не бях виждал баба ми и дядо ми. Нахраниха ме твърде добре и ми дадоха много съвети за живота. Нали съм на 20… Не знам колко от тях ще последвам, но все пак съм им благодарен. Бяха простички, но ясни. Всичко може да бъде просто. Или по-скоро можеше, защото хората сякаш обичат всичко да бъде сложно.
Във влака за вкъщи ми се случи нещо хубаво. Младо семейство с две деца. На 5 и на 7. Настаниха се. Родителите извадиха букварче за по-голямата и тетрадка за по-малкия. Аз се опитвах да си чета лекциите по ДУПрил. Момчето не успяваше да напише 9. Все му излизаше огледално. И все врънкаше майка му да му покаже как точно става. Тя му показа. Момичето постоянно питаше баща си какво значи тази или онази дума в букварчето ѝ. И той и казваше. Изведнъж както си седях, станах и извадих Алиса от раницата си и попитах дали мога да почета малко на децата. Разрешиха ми. Малко повече от половин час. Родителите малко си отдъхнаха, а децата гледаха жадно, докато слушаха. Мисля, че нещо ми става. Това не е нормално, нали?
Повече от месец и половина не се бях прибирал вкъщи. Всичко беше топло. Въпреки, че точно това ми трябваше в главата ми все се въртяха неща, които не можех да изгоня. Не че исках, но нямам контрол над тях.
Вчера се разходих до Търново. За малко. Докато чаках в таксито момичето до мен се преглеждаше есето на тема: „Honesty is always the best policy
“. Каква ирония…
Уж трябваше да си пусна документите за книжката, но бях забравил снимката в София, а нямаше кога да си вадя нова. Е, пих бира с Дени и Мартина. После играхме малко фризби в двора на ПМГ. От учителите, които ми трябваха в училище нямаше почти никой. Добре, че поне Тишо беше там. Досаждах му през двата последни часа информатика и си тръгнахме. Не успяхме да си направим семинарчето със състезателите, което бяхме замислили.
Вече съм в София. Утре изпита не го виждам взет.
„Sometimes I’ve believed as many as six impossible things before breakfast.“
–Lewis Carroll
Свърших първата половина. Остана само да закуся…
You must remember this
A kiss is just a kiss, a sigh is just a sigh.
The fundamental things apply
As time goes by.And when two lovers woo
They still say, „I love you.“
On that you can rely
No matter what the future brings
As time goes by.Moonlight and love songs
Never out of date.
Hearts full of passion
Jealousy and hate.
Woman needs man
And man must have his mate
That no one can deny.It’s still the same old story
A fight for love and glory
A case of do or die.
The world will always welcome lovers
As time goes by.Oh yes, the world will always welcome lovers
As time goes by.
Всичко е толкова просто, нали?
Не трябва да ми дават да гледам този филм повече от веднъж на ден…
Не обичам „празници“ като днешния. Не ми се обяснява защо. А, че тази година е по-невесел от обикновено няма спор.
Опитах в страшно хубавото време да се разходя по центъра.
Дано всички с разни балони из ръце да са весели.
Сега карам на Hole.
Малко уча.
Пиша доста (код разбира се).
Критичен съм из разни пощенски списъци.
А след малко ще отскоча да гледам Казабланка в Одеон.