Categories
разказвам

bool stack::pop(T&)

Сега да извадя от стека на деня това-онова.

Припомних си една незабравима вечер. Даваха доста оразян запис на бгрок концерта по телевизията.
Започнах да чета що-годе сериозно по ДМ. Взех от Мишака конспекта и прочетох доста неща.
Пак ме занимаваха с мрежата. Или по-скоро аз занимавах за мрежата разни приятни колежки. Е, имаше и страшни разговори с едри и навъсени колеги, но те не са интересни.
Преядохме в китайския на Славянска беседа с Евгени, Делян и Ива. Много рядко се чувствам приятно в компанията на човек, който се смее така – почти истерично.
Половината ден мина както и предишния във ФМИ. Този път чакахме да си защитаваме проекта по Мрежова Сигурност. Формално Maniax нямаше нужда да ни взема точки защото това, което искаше го нямаше в условието. Е, иначе си беше напълно прав човека. Честно казано проектът си беше малко отбий номер (много мразя така, но се случва, нали?) – скалъпен за две-три вечери писане по съвсем малко. Обещавам най-тържествено, че ще оправя каквото трябва и ще го кача някъде.

Стекът не е съвсем празен, но за моите глупост и опит за нахълтване където не трябва, точно когато ми беше дадено да разбера, че не е подходящия момент – друг път….

Categories
разказвам

heart dropper

Снощи заспах рано. Помогна ми дългия горещ душ. Даже за малко се унесох в банята и се хързулнах, но съм добре – само малко при седене наболява. Легнах си уж да почета, но в един момент се усетих, че съм задрямал и си оставих книгата до леглото. Забравих обаче да се хоризонтирам и по думите на Евгени съм го направил чак няколко часа по-късно.

Събудих се както всеки ден напоследък – десет минути преди да ми звънне телефона. Усетих, че се усмихвам. Написах предната писаница и се отправих към ФМИ. Цяял ден първокурсниците (какво имат всички против да им казвам малките?) имаха практикум и трябваше да ги изпитваме. Уж. Всичко се проточваше мноого, но бяхме в една стая аз, Евгени и Сашо и поне мъничко си се полигавихме, а Евгени си беше и доста страшен. И неумолим. Между другото си казах няколко добри думи с баща ми и с Деница и времето мина бързо. От 8 и половина до 5 и половина.

Наредихме се на опашката в Зимния за кънки. За съжаление точно пред нас излезе едрата жена от касат и се провикна: Няма смисъл да чакате. Останаха само 36-и, 41-ви и 46-и номер кънки . Със Сашо, Лили и Евгени се наложи да ходим у нас да пием бира. По-скоро две май. Сега има шанс да се замъкнем да слушаме Сигнал. В Маската.

Днес бях в доста добро настроение. Сложните за измисляне мисли от снощи бяха отлежали и отново се зарадвах на мен си, че успявам да не си слагам из сърцето неща, на които не им е мястото там. Е, не винаги успявам, разбира се….

Categories
аз свят

защото

I’ll be there for you!
When the rain starts to pour
I’ll be there for you!
Like I’ve been there before
I’ll be there for you
‘Cause…

Да – нарочно оставих последното многоточие.
Осъзнах колко много неща по горната схема правя напоследък.
Осъзнах как давам, давам без да очаквам нищо да се върне в отговор. А то наистина не се връща. И аз пак си продължавам. Докато не се намери някой по-искрен човек да ми каже, че трябва да спра. Още не се е намерил…

Разбирам студенината на хората, когато се опитваш да им пробуташ нещо свое, не винаги качествено, но пък твое. Разбирам ги, наистина. И все пак те рядко намират сили и смелост да ти кажат, че това, което им даваш не е точно това, което искат. Преди седмица-две едно момиче, когато за н-ти път кабела ѝ не потръгна просто ми каза, че съм некадърен и няма да ѝ свърша работа и че чака от два месеца. Знаех, че не е вярно, но ѝ се усмихнах и още същата вечер всичко беше готово. Не ме интересува дали си е променила мнението. Аз съм доволен! И няма да спра…

Categories
аз свят

dnd

За ден-два списъкът с блогове набъбна с 30-40. Четох много днес докато ги намирах. Има много стихове в тях. Повечето хора звучат искрено. Има и блогове без стихове. В много от тях бяха написани неща с очевидната идея, че никой друг, навярно никога няма да прочете. Искаше ми се да кажа много неща на тези хора, но се въздържах. Струва ми се, че този техен малък свят не трябва да бъде обезпокояван. Не обичам да безпокоя някой, който не иска да бъде закачан. Особено ако си личи от погледа му, който не виждам…

Categories
разказвам

рекурсия

Снощи май имаше тест по мрежова. Разни забързани, леко ядосани и леко весели хора ми се усмихваха напът за нанякъде, което ме постопли.

С Евгени си направихме набързо теста и се прибрахме у нас за да черпи. Първа заплата беше взел човека – какво да го правим… Виното, сиренето и сушеницата допринесоха за доброто настроение. Между другото май и доста снимки се направиха, но още не съм посмял да ги разгледам. Бяхме само тримата но си прекарахме весело и малко по-различно и свободно от обикновените вечери в стаята.

Резултатът от цялата работа беше, че тази сутрин отидох сам на последното упражнение с младите надежди на ФМИ. Говорихме си защо рекурсията е нещо ново и супер яко. Поне понякога… В автобуса си бях намислил какво да им кажа като за последно, но когато дойде време го забравих. Затова се ограничих само до: „Успех на изпитите. И без паника“. Беше ми приятно да работя с тях и ми стана малко тъжно, че свърши. Дано и те да са ме запомнили с добро… Не че няма да се видим утре, а може би и следващия семестър, но аз да си кажа :)