Събота вечер, когато се прибрахме с Данчо в Горна си хванахме такси. Имаше багаж. Шофьорът имаше от онези, напоследък доста популярни свирещи-mp3 системки aiwa в колата. На немалкото ѝ екранче се изписва името на песента и името на албума. Е в нашия случай те бяха съответно Metal Militia и Kill’em All. След като оставихме Данчо и баща му си поговорих с таксиджията.
Много ясно, че не си виждал други да слушат Металика. Всички са бастуни…
Това ми каза той. И също:
Дъщеря ми е на 17. Слуша Цепелин, Юрая и Джудас…
.Днес пак ми се наложи да се возя на такси. В София. Отново мъж на средна възраст. 20 минути. Не знаеше английски, но доста успешно се справяше с текстове на Бон Джоуви, Фил К0линс и Форинър. Беше учтив и надлежно ми върна оставащите 28 стотинки ресто. По-скоро ми ги предложи.
Докато бяхме в Орешака преди време, Жоро Скелета ми каза нещо. По моята скромна преценка – мъдро:
Независимо колко си богат, колко добра работа имаш, колко си умен или учен – ако се наложи трябва винаги да си готов да подкараш таксито.
Не съм убеден дали аз съм готов. За няколко дена обаче успях да се убедя, че има свестни хора, които са били готови.