компас, който сочи

Реших малко да си разнообразя лекционното ежевечерие. От любопитство, и не само, реших да придружа Хрис на малко-по-така мероприятие.

Дебат на тема „Студентите нямат място в политиката“, организиран от go SU. В ректората.

Политика? Дебат? Аз съм си редови информатик. На пръв поглед далеч от тези неща. Не знам какво е гражданско общество. Не знаех, че в доста от чуждите парламенти одобрение и недоволство се изразяват чрез тропане с ръка по масата и съскане.

Всъщност слушането на дебата ми достави удоволствие. Даже се усмихнах няколко пъти. Всички бяха в резултат на нещо остроумно. Мръщих се на клишетата, но признавам, че могат често да бъдат по-убедителни от веселите, небрежно одухотворяващи фразички.

Трудно ми е да кажа какво мисля по темата. Не съм бил член на партия и не знам какво и изживяването. Имам странното чувство, че няма и да разбера, но простичко казано – който иска да се занимава с политика – няма голям избор (същото важи и за другите професии между другото, за информатиците, за разни други…) , ако пък няма намерение в общия случай един млад човек може повече да загуби – било то нерви, обществено одобрение, доверие на бъдещи работодатели или някой и друг идеал… За последното май най-много си струва да се съжалява :) Знам, че съм го казвал и друг път, но чинно да повторя прозорливия човек, който го е казал: Идеализмът предшества опита, цинизмът го следва.

Забелязах, че политическите ми възгледи са твърде размотани наляво, надясно и днес намерих един Политически компас, който след малко разклащане (разбирай тест) завъртя стрелката си в най-неочаквана посока.

Last, but not least… организаторите май се справиха по-добре отколкото трябваше. От материална гледна точка – прожектор, вино, официално облекло, приятна зала, фотоапарати, чаши за виното. Свободно реещите се идеи и иницативност, които бяха събрани също бяха похвални. Даже повече от разните постери и алкохоли…

Твоят коментар